Приказният сън Венеция, споделен с фотоапарат и артистична компания

автор: Соня Митова

“Щастлива съм да ви споделя, че преди няколко дни се сбъдна една моя мечта- посетих Венецианското биенале за съвременно изкуство. То бе открито на 13-ти май и продължава чак до 22-ри ноември. Тази година е 59-тото издание, а основна тема е бъдещето на света(All the world’s futures). За първи път кураторът е африканец. Съвременно изкуство има по целия град – в къщи, дворци, музеи и църкви. Успях да посетя основните експозиции, които се помещават в Giardini и Arsenale. В Giardini се намират павилионите на 29 европейски страни, сред които Русия, Франция, Германия, Великобритания, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Гърция, Румъния. Също така там се намират павилионите на Япония, Австралия, Израел и Корея.

Един от най популярните тази година е павилионът на Япония, който представлява инсталация с лодка, от която извират безброй конци и навързани по тях ключове. Павилионът на Франция пък е място за разтуха, където можеш да полегнеш в краищата на помещението върху специално пригоден за целта дунапрен и да наблюдаваш движещи се дървета, на фона на монотонна хипнотизираща музика.

Този на Корея като че ли на мен лично ми направи най-силно впечатление. Той представлява мултимедийна инсталация, която разкрива пред погледа на зрителите една футуристична и роботизирана среда на живот, а светът – такъв, какъвто го познаваме – вече е изчезнал. Един не много позитивен, но реалистичен поглед за това, което вероятно ни очаква не след дълго.

Междувременно се насладих, макар и закратко, на изяществото на самия град Венеция. Усеща се една жизнерадост във въздуха, идваща не само от слънчевите лъчи, но и от сърдечността на местните жители. Взех си черешов пай от една pasticceria и докато се усетя, продавачката ми го опакова като за подарък. Всичко бе поднесено със стил. Опитах още пица Неаполитана с каперси, вълшебен лимонов сладолед с босилек, нахраних гълъбчетата (оказа се, че това е забранено). Малка капчица сладолед още присъства на едната ми еспадрила, напомняйки ми за неговия вкус и аромат.

Въпреки хилядите туристи, които кръстосват площадите и търсят основните забележителности, останах с усещането, че Венеция е самотен град, разкриващ своите тайни пред теб в тихите малки улички, над които жителите са проснали прането си.  Звънците на старите сгради те приканват да поискаш да се срещнеш с някой от техните обитатели и да помолиш да бъдеш приютен в сърцето на града, макар и само за една вечер.

Представям си какво ли би било да живея в някоя малка къщичка, може би на втория или на третия етаж, и да се будя с усещане за принадлежност към това магическо място.

Arivederci Venecia. За мен оставаш приказен сън. Блажени са кратките мигове, които ни срещнаха. Пак ще се върна при теб.
снимки: Соня Митова и Джоел Нуру