Българско кисело мляко се състезава в конкурс “Произведено в Америка”! Да помогнем да спечели!

По професия той е агроинженер по тропично и субтропично земеделие. По душа – музикант. От 24 години живее в САЩ. Нито ден не е минал без да мисли за Пловдив. Наско Вълев – който не само произвежда българско кисело мляко далече от България.  Но с  него се състезава в конкурса “Произведено в Америка”. F2F TV разказва историята на Наско. И TRIMONA.

През 1990 година току-що завършилият студент във Висшия селскостопански институт под тепетата, сега Аграрен университет, решава да се яви на конкурс на професор Мермерски за обмяна на опит в САЩ за агроспециалисти. Печели едно от местата и заминава на следващата година. Разпределен е в Long Island, NY. И остава там до ден днешен.

Със себе си взех и китарата, имайки предвид да продължа и кариерата си на bluegrass певец и музикант, разказва Наско. Свири в бар цели 8 месеца с негов приятел – Петър Бонев, той пък, току-що завършил славянска филология в Пловдивския университет. Имахме едно участие в местна телевизия и до там беше с музиката, признава…

Тази раздяла едва ли е била от приятните в живота му – в Пловдив в зората на демокрацията Наско дърпа струните на свободата заедно с Васко Кръпката, Медикус, Георги Минчев… Животът в САЩ, обаче, го въвлича в други приключения.

През годините работих какви ли не работи, но около 11 години се задържах на една: поправях платна за яхти и изработвах дизайни за разни покривала за лодки. На уеб сайта на компанията още стоят моите снимки, въпреки че напуснах преди 7 години – казва.

Кога се появява, всъщност, киселото мляко?

Очевидно, идеята за него е била пренесена още с пристигането на Наско в свободната земя. В куфарите на член на блусарската група под тепетата, който също потегля за Америка. Той носи два буркана с кисело мляко и прелетели над Океана на 10 километра височина, без Наско да знае в този момент, полагат основата на един бизнес, който той ще започне в началото на второто си десетилетие в Щатите.

Като истински българи, започнахме да си правим кисело мляко сами. И така 18 години. Аз се оказах най-упорит от всички, на които раздавах закваска и бях удивен от нейната издръжливост в този дълъг и повтарящ се процес – обяснява Наско. Минават oще няколко години, обаче, докато се реши да направи от хобито си бизнес.

Началото е 2008-ма. Намира мандра в така наречения Upstate New York. Това е северната част на щата, където има гори и пасища в изобилие. Въвежда в тайната на нашето мляко американските работници, свързва се с дистрибутори на български храни и започва да го продава в меката на българите и другите балканджии в САЩ – Чикаго. Година по-късно навлиза и в така наречения “main stream market”, което значи, че Trimona стъпва на основния пазар, не на етническия.

Тримона се казва българското кисело мляко в САЩ.

Пътувал съм по 160 километра на ден до Манхатън и обратно, за да правя доставки на два кашона от по 6 млека в четирите магазина, в които продавах. Това е все едно Пловдив-София-Пловдив, обяснява.  Постепенно започва да работи с още дистрибутори и нови магазини. И в момента продава в около 300 еко-магазина и супермаркети в много градове в Америка. Много от българите в САЩ, обаче, все още не са чували за Тримона.

Защо Тримона?

Кръстих компанията на “Тримонциум” и както добре знаеш, ние му казваме Тримона – “Ай, съ скиваме довечера пред Тримона, майна“ – не е минало ден да не съм мислил за Филибето! Как няма да е част от всичко, което правя – било професионално или лично… Приятелите ми, културата, която създават, незаменимият и неповторим пловдивски жаргон, любимият ми Ботев, в който играех като юноша, училище „Лиляна Димитрова“, в което учих 11 години, френската детска градина на Байкал, кукленият театър „Маргаритките“, в който играехме заедно с Марджето (главният редактор на Радио Пловдив Марин Данев), „Проблем 13“ (студенстският театър на ПУ „”Паисий Хилендарски“ с ръководител Младен Влашки), участията през 1990-та с bluegrass групата ни заедно с Васко Кръпката, Медикус, Георги Минчев и т.н… Толкова още има да се разкаже…w

Върнала съм Наско в годините, когато Пловдив беше красив с емоцията си от промените. Да се върна към киселото мляко, че ме гепи носталгията – приземява и двамата с репликата си.

През последната година и половина съм направил около 250 промоции на Тrimona в   еко супермаркетите и по-малките магазини. Говорил съм с хиляди хора и съм разказвал историята му – защо е българско кисело мляко и за бактерията, без която не може да се съществува– Lactobacillus bulgaricus. Хората тук мислят, че произходът на кислето мляко е Гърция. Аз любезно им отговарям, че този път не са познали.

Sorry!

Спомни си, Кате, филма „My big fat Greek wedding” и думите на героя Костас – казва ми Наско през десетки хиляди километри разстояние. И аз си спомням: „ Има два вида хора на света – гърци и тези, които искат да бъдат гърци“. Преди да му кажа какво мисля, той започва. Или продължава: Да, трябва да призная, че им свалям шапка за това, че са много по-добри търговци от нас. Поддържат се един друг. Същото правят евреи и арменци. Между нас българите такава силна връзка не се забелязва.

Искам да го питам дали е получавал удари под кръста именно от нашего брата в САЩ. Но нима тук ние не получаваме всеки ден?

В конкурса „Произведено в Америка“ на Марта Стюарт има 519 финалиста. От тях 129 са в категорията храна. 30- в  подкатегорията Agriculture & Sustainability. Мисля, че Тримона е единственият продукт, представен като хранителен продукт с лечебна цел – казва Наско. Покрай този конкурс виждам някакво раздвижване у българите в социалните мрежи, което ме кара да подскачам от густо – обяснява. И всъщност, е прав, че и да има удари, трябва да се преодоляват в името на нещо по-голямо.

Каузата не е напълно изгубена – продължава. Хората казват: “дайте да покажем кои сме, какво сме дали и какво можем да дадем на света!“. Тенисистът Григор Димитров направи същото, но в много по-голям мащаб. Така че мисията ми “The yogurt renaissance”( „Ренесансът на киселото мляко“) продължава, Кате!

Искам да опитам Trimona точно в тоя момент. Нищо, че името е написано на латиница. И се продава в друг континент. Тук, в Пловдив, Тримона отдавна е с име, изписано на латиница и със значение, което няма нищо общо с града на тепетата и хората му…

Нали казах, че обожавам филибарския жаргон, та накрая да запечатам писмото с мое лично кратко описание на типичен пловдивски приятел – казва ми Наско. И чета с вас „печата“:

“Пловдивският български език“ е жаргон, изграден предимно от турцизми. Някои, го намират забавен, други-трудно разбираем. “Имам сур билюк хавери, дето са големи канапи и на едно гюзме не искат да излязат. На други, евала им бичим! Още от сабахлемта са на теферич и като стане екендия, първи дават чатлак, че е дошло време за мухабет.

Филибар до гроб,

Наско Вълев от Тримоната“

Успех в конкурса, Наско! От всички филибари и от Тримоната – такава, каквато я помним 🙂

А  ако искате да подкрепите българското кисело мляко да спечели в конкурса “Произведено в Америка”, това, което трябва да направите, е просто да споделите във фейсбук със своите приятели страничката, на която се представя TRIMONA!  И да очаквате от 15-ти  септември новото онлайн гласуване. Следете нашата фейсбук страница – ще ви направим съпричастни и на него 🙂