Казабланка ще e винаги в Пловдив

Какво е Казабланка?

Филм. Класика.

Така звучи, преразказан, финалът на първия кино-проект на Кольо Карамфилов. Диалогът е между двама невидими герои. Те присъстват в сюжета единствено като глас и… плувки… Защото цялото действие е… един риболов. В който няма значение дали си богат бизнесмен с жена и любовница – като ролята на гласа на Христо Шопов. Или на един неясно какъв по професия, убеждения и статус бедняк – като ролята на гласа на Зуека.
Това е не просто Казабланка на Кольо Карамфилов.
Това е животът, в който май всички пускаме въдици и чакаме нещо да клъвне.

Метафорите на Кольо донесоха на Казабланка приз на 18-ия международен филмов фестивал София Филм Фест този март. Месец по-рано той си отиде.

Публиката в пловдивската галерия U – P.A.R.K., която беше видяла премиерата на Казабланка в негово присъствие, знаеше, че това е само началото на новото К. на К.К.- киното.

Но филмът, в който живеем, не е американски и Краят не е щастлив.

В Края на миналата седмица за първи път приятелите на Кольо се събраха отново в U. P.A.R.K. – този път не само да си припомнят отново иронията на художника към целите, които си поставяме в живота. Но и онези тайни момемнти зад камера, без които един филм няма как да се случи.

В мейкинга, прожектиран за първи път, чухме гласа на Кольо. И го видяхме. Със запретнати крачоли, нагазил във водоема, където героите му-гласове – щяха да ловят риба оттук до края на света. И с паднал върху челото перчем в студиото за аудиозапис, където зад прозрачната преграда можеш да наблюдаваш емоцията на актьорите, които никога няма да видим в лице по време на филма, но ще чуваме гласовете им винаги, когато си помислим за него.

Какво е Казабланка? Можем да попитаме като тях на финала на представянето на мейкинга и на всяка поредна прожекция на лентата.

Филм. Класика.

снимки: Юлиан Георгиев