Веселин Вълчев – от силовия трибой до продуцентството на 2 тв предавания и 2 подкаста: Желанието да знаеш повече държи ума млад
Продуцент на сутрешния блок „Добро утро, Европа“ през уикенда с Диана Радева и на спортното „В Темпото на Кари“ по Евронюз България. Но и често – на екран в телевизията. Води и продуцира и подкасти извън нея. А когато не си говорим за работа, е отличен съветник за здравословно хранене и спорт. И не е случайно – в младежките си години не просто е тренирал силов трибой, а е бил републикански шампион. Веселин Вълчев ми е на гости в блога, за да разкаже още за смисъла на това да поддържаш и тялото, и духа си. За спортсменството. И за професионализма.
Разкажи ми за спорта, който със сигурност е формирал и определени качества у теб. Как започна и как те промени силовият трибой?
Започнах да тренирам силов трибой на 13 години, преди това няколко години тренирах фитнес и мой приятел, който беше по-голям и вече беше в местния клуб по силов трибой, видя, че тежестите ми се отдават. Покани ме, ако имам интерес, да видя как протича една тяхна тренировка. Хареса ми. Силовият трибой е мъжки спорт, за хората, които не са го чували, той представлява движенията „клек“, „лежанка“ и „мъртва тяга“, които имат отделни класирания, както и общ сбор от всички вдигнати килограми в отделните дисциплини, с което се формира и т.нар. – трибой (идващо от събирането на трите дисциплини).
Той е много известен в САЩ под името powerlifting. От семейството на спортовете, свърани с вдигането на тежести е. И в този ред на мисли силовият трибой формира в мен качествата никога да не се предавам пред трудностите, както тогава в много ситуации на състезания съм „заключвал“ щанги, които не съм вдигал на тренировка, но онези 2.5 кг. са ми били нужни, за да стана шампион. И съм ги вдигал само на инат и психика.
Как всичко, научено от спорта, рефлектира върху сегашния ти живот? То ли те подтиква да правиш много и нови неща, да не се задоволяваш само с основната си професионална територия?
Не, спортът обикновено в професионалния живот на спортиста заема всички други негови занимания и личен живот, и се явява като единствено нещо в деня на човек, ако иска наистина да е добър в това, което прави. Защото изстисква всичко, особено при тренировки два пъти на ден и всичките нужни хранения под час. Както и регулиран сън по едно и също време и т.н. По-скоро спортът ми даде чисто физическия и психическия капацитет да успявам да се справям с трудни и натоварени дни.
Защото журналистиката е динамична професия, в репортерския ми период се е налагало да правя живи връзки от сутрешен блок до късните новини по една тема и отново да съм на смяна за жива връзка в сутрешен блок на другата сутрин, с по-малко от 4-5 часа сън. Особено при напредването на интересите, ако пък не искаме да изгубим и личните си хобита и време, трябва да сме готови за дълги дни, много задачи и наистина хората, които спортуват, имат съвсем различен физически и психически капацитет.
Енергията от храненето ли си набавяш? Как?
Храненето е основната част от живота на един спортист. От него зависи колко бързо ще му се доспи, дали ще има енергия през целия ден и пиково точно за тренировката, дали ще прогресира, дали няма да има травми, ако щеш. В живота на един нормален човек е същото, просто той не обръща такова внимание на храната, както спортистите, и не разбира защо му се доспива още на обяд, няма енергия в дадени дни или не може да заспи вечер. Но енергията е свързана до голяма степен и със съня, и с липсите и дефицитите на много витамини, минерали и разбъркани хормони, така че аз гледам съвкупно на всички тези неща като важни такива, за да се чувствам добре в тялото ми и то да ми служи добре, когато и както и да реша да го натоваря.
Добре, но диетите не са добър приятел на човека. Не говоря само за йо-йо ефекта след строга диета, когато връщаш, че и надхвърляш загубените килограми. А за чисто психологическия ефект. Как да си позволяваме сладко, без то да ни се „лепи“?
Диетите са рамки, масово хората не обичат да бъдат поставяни в такива. Спортистите имат цел, това им е работа, и там дисциплината е над всичко, защото буквално животът им зависи от това. При хората, които не се занимават професионално със спорт, няма нужда от такива неща. Балансираното хранене с добри познания за количествата и избора на храна би бил достатъчен, за да са здрави и да постигат балансирани цели. Всички хора могат да ядат сладко без „последствия“, ако не е често и ако не е по много, и имат достатъчно движение и/или спортуват. Все пак обаче съвремието ни дава възможност да ядем сладки неща и без да трупаме калории, или да се притесняваме от диабет. Т.нар. подсладители са именно за тази цел. В София, а и в по-малките градове, вече в доста традиционни сладкарници, а и всички здравословни магазини предлагат сладки неща, които са без захар. В самите хипермаркети все по-често имат такива дори. А ако сме почитатели на домашните неща, можем да готвим с тях вместо захар. Това са стевията, която е натурален подсладител, и изкуствените такива еритритол, сукралоза, течни подсладители от аптеките, ксилитол и т.н. Докато последният има малки калории и вдига леко инсулина, всички други преди това нямат калории, не се усвояват и не вдигат инсулина. Така че са супер алтернатива на захарта, не са вредни, колкото и да се опитват да ги изкарват такива, все още такива проучвания няма никъде по света, така че за почитателите на сладкото това е добър вариант.
Сега към подкастите ти – какви са темите на фокус?
Продуцирам два подкаста, в единия говорим за историите на наистина големи шампиони в живота без значение от това дали са спортисти, или много успешни хора в бизнеса. В другия говорим за много теми, свързани със здравето, икономиката, спорта, международните отношения, политиката и социалните въпроси.
Мислиш ли, че е възможно да се монетизира един подкаст достатъчно бързо?
Не, ако говорим за издръжка на студио, техника и т.н. само от гледанията в YouTube – абсурд. Приходите от гледания в България са доста ниски за 1 гледане, спрямо други страни, а и повечето хора използват т.нар. „addbloker-и“, за да спират рекламното съдържание, така че практически, ако самите подкасти нямат някакви спонсори, не могат да фукнционират, ако целта е това да носи някакъв доход на хората, които ги правят.
А разликата с телевизионния ефир каква е лично за теб?
Разликата е основно в това, че интернет е свобода. Няма рамки за времето, няма рамки за темите, няма регулационна рамка, в този смисъл може да се говори свободно за всичко, както си поискаш. В телевизията нито едно от тези неща не е така и там се съборазяваме с доста неща. Още повече, че програмното време отсъжда точни сегменти и разговорът е по-повърхностен. В подкастите може да се достигне дълбочина от 15-20 минути разговор само по 1 въпрос, да се каже всичко важно по него, без да се бърза, и да се говори много, много задълбочено. Разликите са големи.
Как се виждаш след 10 години, Веско? Така те питам и за визията ти за развитие на медиите и социалните мрежи в контекста на този турбулентен свят, в който живеем?
Само преди 10 години въобще не бяхме чували за подкастите или за AI и Тик-Ток, а вече почти всеки, умеещ да комуникира добре човек, искащ да даде някакви знания по дадена тема, има подкаст, всеки използва AI дори в медиите и т.н.. В този ред на мисли и технологичната ера, в която живеем, не знам как ще се трансформират нещата след 10 години. Според мен нещата ще са коренно различни и традиционните медии ще се променят много. Съдържанието им може би ще бъде далеч по-персонализирано за всеки и класическото гледане на телевизия – каквото ти пуснат да го гледаш в часа, в който ти го пуска медията, ще отпадне напълно. А как се виждам аз, със сигурност ще продължавам да се интересувам какво се случва в света на музиката, спорта, в света на медицината, на международните отношения и политиката и се надявам все така да мога да формирам интересни разговори за будните хора.
И ако трябва да замениш дисциплините в силовия трибой не със спортни, а с битови, житейски – какви ще бъдат, за да държат духа ти млад?
Със сигурност аз ще остана активен в спорта, докато съм жив. Това много поддържа тялото младо, а и духа. Но и желанието да знаеш повече винаги, ако питаш мен, също държат млад ума. Според мен, ако все още имаш интересите си, вътрешния глас, който те кара да знаеш повече и повече, да търсиш това, което ти е интересно всеки ден, и да го правиш, значи си млад и жив.
Благодаря ти.
Благодаря и аз!
Снимките са предоставени от Веселин Вълчев. Кадри от негови участия в състезания по силов трибой може да видите тук. А подкастa, в който е и продуцент, и водещ – тук.
Не пропускайте още:
Всички публикации в категория КНИГИ
