Литературната ми наздравица в Клуба на пловдивските писатели: съвсем като книгите, съвсем като нас
След като тръгнах от София към първото си литературно представяне за годината, се оказа, че дори и когато объркам влака, пак стигам в Пловдив, при това по-рано от предвиденото. Художникът Юли Шумарев, с когото за по-малко от час обсъдихме поне два нови книжни проекта, ми пренесе куфара през Главната и по витото стълбище до Клуба на Дружеството на пловдивските писатели. Там за пореден път се убедих, че няма случайни неща.
Бях поканила на срещата Неда Петрова, причина последната ми книга “Следи в следата” да се появи и героиня в нея, защото мисля, че извън средата на системата за социална грижа обществото ни не знае почти нищо за хората, чиято професия е промяната на съдби на деца с трудно детство и на семейства, загубили се по пътя на родителството.
“Следи в следата” – осмата ми книга е с 20 истории от живия живот
Още преди да започне срещата, Неда ми разказа, че в предишни години сегашният писателски дом е бил кабинет на социалната дирекция в община Пловдив и точно тук тя е поела ангажимент двата дома за деца без родителска грижа – “Майка Тереза” и “Детска къща” – да се присъединят към Комплекса за социални услуги за деца и семейства под тепетата. Този разговор е описан в книгата ми, а истории и в нея, и извън, съм щастлива, че гостите ми успяха да чуят от самата нея.
Говорихме и за други от книгите ми. Две чудесни поетеси – Елена Диварова и Светла Караянева – споделиха впечатления от първия ми роман “Платното на Пенелопа”, излязъл наистина в друго време! Тодор Костадинов, с когото сме се засичали и на софийско литературно събитие, ме разсмя с опита си за комплимент, че съм я писала като ученичка 🙂
Илия Михайлов с намигване към дежурния въпрос за литературните ми планове стана причина да разкажа, че той сам присъства в един от разказите в книгата ми, която ще излезе през пролетта.
Испанското розе, с което се сгряхме в иначе опитващия се да се усмихне пловдивски петък, се оказа допълваща настроението за споделеност компания. А председателят на Дружеството на пловдивските писатели д-р Ани Кеворкян чете от стиховете ми и говори от сърце за познанството ни, усмивките, проектите и живота, който понякога прекъсва едни, но продължава други!
Съвсем като книгите, съвсем като нас!
Снимките са от Димитър Цонев – благодаря, Мите!
Не пропускайте още:
Всички публикации в категория КНИГИ
