Извън лични и обществени страсти
Тръгвам да пиша какво успях да свърша и какво – не през 2025. Но кому е нужна личната ми равносметка? Знам, че духът не се занулява с края на всяка година и следващата не започва от нищото, а от научените или ненаучените уроци. Така е и с всичко останало – даже парите ни ще преминат от лев в евро постепенно, а не от раз, в 24:00 часа.
Едно гълъбче подскача из двора и търси храна. Прехвърча още едно и каца до него, вятърът роши тревата, издува зелената мрежа на платната по оградата. През прозореца в София пейзажът и шумовете са други. Навсякъде обаче днес има и слънце, и вятър.
Извън личните и обществените страсти, ако си здрав, животът може да е прост – труд, храна и почивка. И отново. А духът може да се изпълва и със съзерцание, с размисъл, с тишина. Ако ти липсва среща с нещо или с някого, трябва само да завъртиш ключа на ежедневието си и да тръгнеш. Нищо не е толкова далече, че да не можеш да го стигнеш във века, в който живеем – кой разчита днес на ходенето пеш?
В 12:00 слънцето ще се издигне точно над нас, отвесът му ще отреже сенките на всички и всичко наоколо, после ще продължи по пътя си и там някъде, между дълбокия му сън и бдението на Луната, ще си честитим новата година.
Корейците ще се поздравят с рождения си ден – общ за всички, независимо в кой месец са проплакали за първи път. А аз за пореден ще се удивя на чувството им за общност. Да си част от цялото е така далече от усещанията на нас, българите, и вероятно това е една от най-големите ни прилики със западния, индивидуалистичен по същността си, човек. Събуждаме колективния си дух в редките моменти на обща радост от световен успех на някой българин, но и тогава еуфорията не е чиста.
Мога да напиша история на завистта или на присвояването на заслугите, на отричането на личните труд и услия, на игнорирането на таланта, на борбата въпреки нещо и някого… Но нали казват – остави негативното да си тръгне със старата година, не го пренасяй в новата.
И оставям тези размисли. Засега.
Във вятъра, който издува зелената мрежа на платната по оградата, виждам мощта и тягата. В разрошената трева – поканата да се грижа за нещо, което има нужда от мен. В гълъбчетата, които вече са цяла дружина, онази общност, която няма да заличи индивидуалността, а ще я подсили.
Пожелавам си всичко това. Да съм здрава и да са здрави любимите ми хора – също. За всеки от нас новата година в личното му летоброене ще е различна. Но за всички, независимо на кой континент и къде точно живеем – в град, в село или махала – ще е 2026!
Не пропускайте още:
Всички публикации в категория КНИГИ
Всички публикации в категория ПОЕЗИЯ
Следете Facebook страницата на F2F TV , абонирайте се за youtube канала F2F Studio , който излъчва видеата в блога! А ако желаете да рекламирате свой продукт или събитие чрез текст, аудио или видео, не се колебайте да се свържете с мен на електронна поща: kate@f2fstudio.com
