Божана не си е отишла. Просто няма да е сред нас
И Божана Апостолова пое по стълбата към небето. Научих го, докато подготвях поредния си сутрешен ефир и снимките за следващия епизод на “Арт и Факти”. Много исках да направя филм за нея. Говорехме го в онези следобеди на 2021-а и 2022-ра, когато ѝ гостувах. Посрещаше ме в своя павилион – така казваше на зимната градина в дома си, в която между цветята, черната си котка и камарите с книги тя изглеждаше като живо цветче, уморено от суетата на света. Тя, вечният боец за каузи, в които вярваше, като че ли там сваляше бронята си и позволяваше да изглежда уязвима.
Животът ни бе запознал още докато бях студентка и странната му траектория ни беше изпращала на различни позиции през годините. Но имах щастието да ѝ кажа това, за което не съм съгласна с нея, и това, за което я ценя, лично. Няма да забравя рошавите палачинки, с които ме черпеше в павилиона.
Оставаме свързани и заради стиховете ми в книгата “ОБРАТ-но в себе си”, която така хареса. Не успя да дойде на премиерата ѝ заради здравословно неразположение. Но и благодарих и там – в “Петното на Роршах”, където човек можеше да я срещне. И в блога си, където оставих тези изречения: “Всичко това, обаче, нямаше да го има, ако не беше Божана Апостолова – стопанката на българската поезия в последните 30 години и до днес неин пристан и дом с “Жанет 45”. Тя първа намери в съдържанието на ръкописа ми зрънце и му даде възможност да покълне с онова зачитане на личния ми сантимент към някои мои стихове, което за мен е много повече от грижата на издател към автор”.
За “ОБРАТ-но в себе си” или пост стихотворение на благодарността
Предпоследната ни среща на живо беше в Созопол на премиерата на Стефан Цанев. А последната ни среща – на едно представяне на книга в Пловдивския клуб Фарго. Влезе, както само тя го можеше – с размах. И веднага изпълни пространството. И да, цял ден чувството ми е, че ще я видя някъде, където литературата ще ни събере. Защото хора като Божана не си отиват. Просто няма да са сред нас. Ще чуваме гласа ѝ и ще виждаме появяването ѝ – бурно като емоциите, които разпалваше.
Мир за душата ти, скъпа Божана! “Жанет 45” ще си винаги ти!
Съболезнования, Маноле!
2016: Божана Апостолова създава Комитет за защита на България
Поетесата и издател Божана Апостолова призова за създаване на Комитет за защита на България
2015: Божана Апостолова празнува 50 годишен творчески юбилей с 5 тома и поетичен рецитал на 7 май
