Събратята по перо „горе“ повикаха Валентин Георгиев
“Разтърсващо дълбока, опустошително истинска и провокираща. Прав е Данчо (моя бел: Йордан Велчев) в анотацията. Прегръщам те. Светли празници. И ще си търся автографа”. Това ми написа Валентин Георгиев за книгата “ОБРАТ-но в себе си” на 21 декември 2021-а по месинджър.
Така и не се намерихме за автограф…
Макар че държахме връзка. През мрежата. Или през мейлове. Сега ги преглеждам. На 23 май 2017-а, тъкмо се бях върнала за няколко дни от Испания в България и между всички задачки смогнах да отида на премиерата на Йордан Велчев на „Събиране на значенията“ в книжарница „Хермес“ в Пловдив, му бях писала:
„Привет, Вальо! Тази сутрин от телефон, който съм записала като твой, някой ми звъня. Но като вдигнах, чувах само далечен разговор с женски гласове 😊 В Испания биха възкликнали – que situación! A аз по български маниер – все още – ти пиша да питам грешка ли е било обаждането? Използвам случая да те поздравя за утрешния празник и да ти пожелая ведрост в работата.”
Имаше и още. Но – така нататък има само за живите.
Днес – 22 май 2025-а, два дни преди празника на буквите, научихме, че Вальо ни е напуснал. И вероятно вече има отговор на онова недоизказано условие, с което ще остане завинаги в литературата още с дебютния си сборник с разкази „Ако сме вечни“ (1989 г.)
Великолепен разказвач!
След още две книги така и не си повярва да се върне към своите истории, след като животът го прехвърли в редиците на редакторите.
Беше блестящ и като редактор.
Моето завръщане в литературата след първия ми роман с “Писма под въглавницата” беше под негова редакция. Радваше се с мен. А за “Свети Никола от залива на подковата”, чието заглавие беше “Свети Никола от Черноморец”, ме посъветва да махна географския маркер. Не зная дали това е по-успешният вариант, но зная, че всеки търси свой залив на щастието. Мисля, че Вальо го имаше със съпругата му Нели и с ИК “Хермес”, където беше рамо до рамо със Стойо Вартоломеев май още от самото начало.
Имаше време, в което ми поверяваше книги за редактиране. Бях съвсем млада – писател на… една книга. И приятел от компанията на пишещите филолози. В нея Вальо беше с чувство за хумор, от което още помня някои фрази.
А тази снимка е от 19 октомври 2014-а.
Беше ме поканил да представя „Сънувани плажове“ на Анита Тарасевич. Вълнуващ роман на една фина писателка, която години по-късно – през 2024-а – щях да поканя да представи моята стихосбирка „Кръстопът на тишината“ в София. За пловдивската ѝ премиера на моята покана Вальо ми бе отговорил: „Там сме, Кате, да сме живи и здрави“. А само преди няколко дни говорихме за него в Женева с друга прекрасна писателка – Деметра Дулева, на чиято първа книга „Албатрос“ той бе отговорен редактор.
Явно събратята по перо горе вече не могат да чакат и са го повикали. И какви книги могат да направят заедно…
А ние, долу, ще ги четем… през спомените си.
Сбогом, Вальо! Скърбя за пропуснатите разговори. Благодаря за споделените моменти!
Дълбоки съболезнования на семейството на Валентин Георгиев и на ИК „Хермес“. Сила за теб, мила Нели!
Не пропускайте още:
Йордан Велчев с поетичен „Орфей“
За “ОБРАТ-но в себе си” или пост стихотворение на благодарността
“Сънувани плажове” – романът-раковина на нашето собствено минало
Романът ми „Писма под възглавницата“ – в книжарниците на Хермес, Сиела и Хеликон
