“Време. Кръв. Пясък.” е готов сценарий за филм
автор: Христина Мирчева – поет, галерист, главен редактор на „Диаскоп Комикс“
Никола Зеков прелита от 2014 г. в 1936. От българското градче Черноморец, където изчезва след като е навлязъл в морето с лодка – на брега на Средиземно море в Аликанте с лице забито в пясъка. Гражданската война в Испания. Събития, пропити с кръв.
Ненапразно началото на романа е песъчливо. Пясъкът е свързан с представата за абстрактното време. Литературата е като машина на времето и притежава способността да запраща героите в една или друга година, в един или друг град и държава. Преодолявайки безпрепятствено тези граници, Екатерина Костова изгражда пред очите ни ясната представа за безсмислието на войната.
Съмишленици на каузата в началото, а после кръвни врагове, доносници и убийци по сталински – такива за героите camaradas. Другари, от които се криеш, стаяваш, които не искаш да имаш.
Последният щрих на този зловещ образ е смъртта на едномесечното бебе на Апостола, взривено от бомба в края на историята. Дете, заченато на фронта, чието износване е обгрижвано въпреки опасностите, родено, кърмено с любов и простило се с обезумялата земя, за да отиде в света на ангелите. Ако не е надеждата ни за съществуването на светлината, всяко раждане би се обезсмислило.
Романът в Галерия “Аспект”
Силни, автентични са срещите с Хемингуей, Оруел и Пикасо, които главният герой познава от литературата. Тук – 50 години назад, среща на фронта – все още малко известни и почни непознати, той „предсказва“ звездния им път.
Впечатлена съм от умерения метафоричен език, който не усложнява повествованието, а идва в най-подходящите моменти, за да обогати цялостната картина.
Необикновена история е ВРЕМЕ. КРЪВ. ПЯСЪК. Написана не само с въображение, но и със задълбочено проучване на фактите. Готов сценарий за филм според мен.
Започвайки от първа страница, имах някакво странно усещане на трите думи от заглавието. Странно и неясно. Разбрах го, когато стигнах до самия край:
Надолу под пясъка.
Надолу под кръвта.
Надолу под времето.
Като във фунията на дантевия ад, но с крехкия символ на мира.
Поръчайте “Време. Кръв. Пясък.” оттук. И не пропускайте още:
“Време. Кръв. Пясък” не е военен роман, тип сводка на бойните действия
3-те първи дни на „Време. Кръв. Пясък.“ или как изпратих май
Академично слово за литературата
Връщам се в Пловдивския университет за премиерата на „Време. Кръв. Пясък.“
Новият ми роман е историческо фентъзи за Гражданската война в Испания
“Юлиански календар“ в галерия „Възраждане“ показва картина на Юли Шумарев по неизлезлия ми още роман
F2F Поезия: Морето – Тильо Тилев
„Кръстопът на тишината“. Би трябвало да няма нищо, а има всичко!
„Кръстопът на тишината“ с премиера в Пловдив
“Кръстопът на тишината” тръгва към читателите си
Книгите с кауза в Димитровград: Добавихме и живот
“ОБРАТ-но в себе си” в София: Как книгите срещат хората
За “ОБРАТ-но в себе си” или пост стихотворение на благодарността
Творческата ми 2019-та – от моята до чуждата Пенелопа и нататък
“Платното на Пенелопа” тръгна към читателите си от Стара Загора
“Свети Никола от Залива на подковата” в Арт Галерия Филипополис
Първата среща с новата ми книга – тази вечер в литературния салон на “Петното на Роршах”
Романът ми „Писма под възглавницата“ – в книжарниците на Хермес, Сиела и Хеликон
