“Време. Кръв. Пясък” не е военен роман, тип сводка на бойните действия

от f2f tv · юни 6, 2024

автор: Николай Лефеджиев, журналист, водещ на предаването “Свидетелства на времето” по Euronews Bulgaria

Когато читателят пристъпва към нова книга, без никаква предубеденост, очакването от предстоящото време с героите и историята, е едно от най-приятните неща. Анотацията на задната корица може само да щрихова най-общо какво можем да открием в романа. “Време. Кръв. Пясък” за мен е изненада, много приятна! Защо?

3-те първи дни на „Време. Кръв. Пясък.“ или как изпратих май

Защото Екатерина Костова ни прехвърля преди почти 90 години в Испания, по време на Гражданската война там. И когато навлезеш в книгата усещаш онази атмосфера, която заглавието на романа така добре и кратко описва. Войната винаги носи огромна болка, разрушения, смърт, отнема надежди и вяра, не дава отговори. Катя Костова е намерила изразните средства и баланса, за да не превърне творбата си само и единствено във военен роман, тип сводка на бойните действия. И да покаже писателя в себе си, а не журналиста.

Ритъмът

Без да е нарочно търсено, повествованието е овладяно. На моменти ритъмът е толкова сгъстен, с колкото една военна битка или въздушна бомбардировка може да бъде пресъздадена. Но след това читателят може да поеме дъх и да осмисли картините на ужас. А те имат своя контрапункт – любовта и съзиданието. Защото, както казва главният герой Никола Зеков : “Във война, както смъртта, и любовта може да са навсякъде”.

Цветовете

Когато темата е Гражданската война в Испания, човек би очаквал това да е една мрачна книга, защото сблъсъкът между републиканци и фалангисти и техните помощните, е оцветен от кръвта и на двете страни. Не случайно тя присъства и в заглавието на романа. Но в него има и други цветове – бялото на болницата, синьото на необятната морската шир и безкрая на небето, жълтото на изсъхналата трева и т.н. С една дума редуването на цветовете дава и предимство на автора да усили или да намали напрежението, в зависимост от това, къде се намират героите и как Катя иска да въздейства върху читателя.

Поетът

Вероятно знаете, че Екатерина Костова има и своите поетични книги. И това личи в романа в обрисуването на героите, за които тя пише с обич, като нейни “истински деца” или като само с няколко думи обрисува природна картина, която ако читателят затвори очи, може да си я представи.

Героите

Тези главни движещи сили на всяко произведение. Никола, Апостола, Васил, Амелия, Педро, Роза, Минсу, Пако са пълнокръвни, със своите особености и привички, живи хора, а не схематични образи. Не на последно място във “Време. Кръв. Пясък” Катя Костова дава простор на въображението си и среща главния герой с колоси на световната литература. Подобно на шведа Юнас Юнасон / апропо той също е писател и журналист/ и на неговия стогодишен старец, главният герой Никола Зеков дава “тласък” или онази малка щипка дързост за заглавията и на емблематични творби на Ърнест Хемингуей и Джордж Оруел.

От представянето на “Време. Кръв. Пясък.” в София, 29.05. 2024 г, In The Mood