3-те първи дни на „Време. Кръв. Пясък.“ или как изпратих май
Снимка: Юлиан георгиев
Две премиери, награда и почетна титла – месец май тази година сгъсти последните ми три дни до предел, като прибави в тях и един телевизионен ефир за „Добро утро, Европа“, и 150 км между двата града, които не рядко разделят сърцето от разума ми в последните 2 години.
„Време. Кръв. Пясък.“ тръгна към читателите от София на 29 май. Едва се сдържах да не попитам през целия ден какво ще каже вечерта колегата Николай Лефеджиев. Aвтор и водещ на документалното предаване „Свидетелства на времето“ по Euronews Bulgaria, Николай ме изненада с прецизния анализ на текста. Открои промяната на ритъма, сгъстяването на времето, цветовете.
„Време.Кръв. Пясък.“ тръгва към читателите си
С Николай Лефеджиев Снимка: In The Mood
Два дни по-късно редакторът на романа, брилянтният разказвач Красимир Димовски пък си послужи с имената на художници и картини, за да определи стила ми и едно от най-големите, по думите му, постижения на „Време. Кръв. Пясък.“ – движението на времето вътре, което той сравни с разтичащите се часовници на Салвадор Дали в прочутата му картина „Постоянството на паметта“.
С Красимир Димовски Снимка: Юлиан Георгиев
Благодаря и на двамата за готовността да споделят своя прочит с публика, която още не е прочела книгата! Благодаря за перфектното домакинство в София на най-новата арт сцена в столицата – клуб In The Mood, в чиято елеганта прегръдка и откровенията за романа, и невероятният глас на Мирослава Кацарова в съчетание с пианото на Мирослав Турийски не просто ни потопиха в атмосферата на 30-те години на 20 век, но и ни разкриха южняшките страсти, които могат да палят пожари между мъж и жена, но също и войни, като Гражданската в Испания.
In The Mood – най-новият клуб в София отваря врати за изкушаващи арт срещи
Мирослава Кацарова Снимка: Виолина Харалампиева
„Има светлина в героите на Катя“, каза Ники Лефеджиев. „В смъртта и любовта в тази книга се ражда надежда“, са думите на Краси Димовски. Между тях още виждам как искри финото вино на „Драгомир“, изпратено като писмо до мен от Наталия Гаджева. И още чувам португалската песен, която Мира избра за начало – „Ponte de luz” или Мост към светлината.
С Тильо Тилев Снимка: Юлиан Георгиев
Какво, ако не мост към светлината е Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, откъдето романът ми тръгна към читателите под тепетата! Един светъл поет – Тильо Тилев, отдаден и на мисията да изгражда подобен мост между постиженията в различните специалности с вестника на пловдивската Алма Матер, направи 31 май за мен незабравим. „Решението на редколегията бе тази година Доктор хонорис кауза на вестник „Пловдивски университет“ да стане Екатерина Костова“, обяви той толкова официално в 6-та аудитория, че за втори път, след Химна „Gaudeamus Igitur“ в началото се наложи да преглътна сълзите си.
Вестник „Пловдивски университет“ – първият знак за пътя ми
Мама Снимка: Юлиан Георгиев
Мама на първия ред, големият писател Йордан Велчев, когото с почит наричаме Данте – на втория, точно там, където обичах да сядам в моето студентство, учителката ми по български език и литература – така дълбоко в сърцето ми Запряна Запрянова почти в края на залата, сякаш да увеличи перспективата, за да намали времето, в което не сме се виждали… и още толкова много хора, които ценя заради творчеството в живота им…
Със Запряна Запрянова, моята учителка Снимка: Радослав Чаушев
„А геометрията на улиците и къщите в този наш древен и вечен Пловдив ще е азбуката, по която вековете ще продължат да четат историите на хората… „ завършва академичното ми слово, което прочетох по повеля на традицията удостоените с почетното звание на университетския вестник да произнасят. И вижте между двете премиери – пак като мост – се оказа картината с къща от Стария Пловдив, която ми връчи председателят на Дружеството на пловдивските писатели д-р Ахавни Кеворкян.
Снимка: Юлиан Георгиев
Стихосбирката „Кръстопът на тишината“ бе отличена от литературния критик Емилия Каменова в годишния ѝ преглед за поезия на колегите по перо от пловдивското писателско обединение. Вълнението да приема приза сред късноантичите цветни мозаечни фигури, където е открита и богинята на мира Ейрене, на пръв поглед обърка думите ми: “Благодаря за книгата“, вместо за „картината“, казах.
Но не пише ли книга, ала с други изразни срдства художникът, както рисуваме картини с думите си ние, писателите? Лилаво-сините и жълти листа на художничката Магдалена Колева летят в платното ѝ от Стария Пловдив и аз виждам как свързват и моя жвот, и животът на героите ми от испанското Средиземноморие до… пловдивското, усетено като дух чрез повея на вятъра след тунела на Траянови врата по магистрала „Тракия“ първо в „Балканският човек“ от Йордан Велчев , а сега и от мен всеки път, когато се прибирам от София съвсем не между кориците, а в живия живот.
С Йордан Велчев Снимка: Радослав Чаушев
В него тази сгъстена до предел тридневка в края на месец май 2024-та финият поет Стоян Терзиев прочете романа ми чрез интервюто, което ми взе за Радио Пловдив, а една млада художничка – Стела Чепилева ми показа чудните си илюстрации за следващата книга на прохождащото издателство К ПР 1. Под негов знак излезе „Време. Кръв. Пясък.“ и както е отворен финалът му, така е и с хоризонта му за книги на писатели, които умеят да разказват истории, да развихрят въображението, да вълнуват.
След благодарностите, които написах в края на романа ми за хората, които са част от „Време. Кръв. Пясък.“ и които бяха на първите срещи с него през май – кръстникът на книгата Юлиан Георгиев и художникът на картината върху корицата Юли Шумарев, ред е да кажа и на всички, които влязоха с мен в In The mood (Виолина Палейкова, благодаря, че ме разбираш без думи) и в шеста аудитория – Благодаря!
Благодаря за първото интервю за книгата на Христина Мирчева от “Диаскоп комикс”, на продуцентите на “Добро утро, Европа” Ирина Иванова и на централните новини на Euronews Bulgaria Ани Михайлова, на Ани Балджиян за интервюто сутринта и на Бетина Михайлова за живата връзка вечерта на премиерата! На колегите, които отделиха от личното си време и в София, и в Пловдив, за да ме подкрепят! И на всички, които анонсираха събитията за книгата. Благодаря за вниманието, с което написа текстовете си, Радо Чаушев!
С Ани Балджиян Снимка: екип Евронюз България
И още – на Антон Баев, който сподели в мрежата, че “Време. Кръв. Пясък”, е най-доброто, което е чел през тази година дотук. На любимата ми Кремена Шишкова и на Даниела Шумарева за впечатленията им, с които ме развълнуваха!
ПоЧИТ към ЧИТателите!
Професор Игов, скъпи Светльо, знам, че някой ден, като се кача нагоре по стълбата, ще ми кажеш как съм се справила!
Още снимки очаквайте в страницата във фейсбук Ekaterina Kostova Author.
Не пропускайте също:
Връщам се в Пловдивския университет за премиерата на „Време. Кръв. Пясък.“
Новият ми роман е историческо фентъзи за Гражданската война в Испания
“Юлиански календар“ в галерия „Възраждане“ показва картина на Юли Шумарев по неизлезлия ми още роман
Проф. Светлозар Игов – вече над дъба на Пенчо
F2F Поезия: Морето – Тильо Тилев
„Кръстопът на тишината“. Би трябвало да няма нищо, а има всичко!
„Кръстопът на тишината“ с премиера в Пловдив
“Кръстопът на тишината” тръгва към читателите си
Книгите с кауза в Димитровград: Добавихме и живот
“ОБРАТ-но в себе си” в София: Как книгите срещат хората
За “ОБРАТ-но в себе си” или пост стихотворение на благодарността
Творческата ми 2019-та – от моята до чуждата Пенелопа и нататък
“Платното на Пенелопа” тръгна към читателите си от Стара Загора
“Свети Никола от Залива на подковата” в Арт Галерия Филипополис
Първата среща с новата ми книга – тази вечер в литературния салон на “Петното на Роршах”
Романът ми „Писма под възглавницата“ – в книжарниците на Хермес, Сиела и Хеликон
