„Татко“ за подарък: ще окуражи бащите, а майките ще научи да виждат света не само през своите очи

Неведнъж съм казвала, че за всяко нещо си има причина. Причината е различна от повода. Това го чух за първи път в гимназията, когато класната ни обясняваше събитията от старата и по-новата история в страната ни. Тогава все още живеехме в социализма, учителката ни Живка Изворлиева беше наша другарка, а на никого от нас – десетокласниците в гимназия „Васил Коларов“ в Пловдив – и през ум не му минаваше, че след по-малко от 5 години учениците ѝ вече ще я наричат госпожа, а училището ще бъде преименувано.

В живота си след това неведнъж различавах повода от причината. Дотолкова свикнах с това, че ако в началото ми беше трудно, сега мисля, че улавянето на едното и другото вече е интуитивно. Сетих се за повода и причината наскоро, когато – като продуцент на сутрешния блок на ТВ Евронюз – поканих да ни гостува редакторката на една книга и детски психолог. Темата беше останала от по-рано и колегите ми я предадоха с въпрос дали ми е интeресна. Казах „да“ веднага щом разлистих страниците на „Татко“.

Между страниците на “Татко”

Елен Делфорж се беше погрижила за увлекателния разказ. Кантен Гребан – за великолепните илюстрации. А българското издателство „Дъбови листа“ – за умелия превод и чудесния полиграфически вид на книгата. Бях родила две деца, но никога не се бях замисляла как татковците им бяха преживели появяването им. А „Татко“ ти дава точно тази, вероятно изпусната за много майки, перспектива: от момента, когато мъжете разберат, че ще стават бащи, през раждането на детето, до мига, в който то пораства и напуска дома си.

„Посланията на подкрепа, които Елен Делфорж отправя към всички бащи, са свързани с радостните мигове и удоволствието от бащинството, но и с големите промени, които татковците преживяват, когато се появят децата, както и след това, докато опознават живота и проявяват първите особености на характера“, разказваше издателството в представянето на книгата.

Имам свои наблюдения по темата, разбира се. Но „татко“ вероятно би ги сметнал за неточни. Просто защото жените мислим различно. И когато децата ни станат самостоятелни и се отделят от семейството, майчинското ни чувство не се изпарява. То просто се трансформира.

А в тази книга героят е именно „татко“. И съм съгласна с Елен Делфорж, която може би започва да пише книгата именно защото определението за баща според нея далеч надхвърля определението в тълковните речници: „…съществително име, мъжки род; мъж, който е създал или осиновил едно или повече деца и който прави всичко по силите си те да пораснат и да бъдат щастливи.“

Писателката разказва татковските си истории поетично, с чувство за хумор. И с всяка страница все повече разбираш, че докато детето ти е пораствало, в света на татко му, подобно на твоя, може би също е имало и колебания, и страхове.

Въпросите от “Татко”

Например: ще бъда ли добър баща, след като всички очакват да съм за пример; как ще се променят отношенията в семейството, когато се появят децата; дали ще се справя, когато всичко е толкова непознато?

Колко бащи познавате, които са признавали, че са си поставяли тези въпроси? А колко майки, които дори и не са си го помисляли? „Татко“ ме накара да си задам и тези въпроси. И да започна да проумявам неща, за които съм нямала отговор. Струва ми се, че ако на татковците книгата ще даде увереност и кураж в готовността им в годините напред да отдават доверие, обич, време и търпение на своето дете, то на майките тя ще отвори очите за света на мъжа до тях в ролята му на баща.

„Татко“ е в превод от френски на Бела Чолакова, редактор е Габриела Кожухарова, а Кристина Димитрова е коректор. Женският отбор е сътворил ценна за семейството книга, която може да е полезен подарък не само за сегашни или бъдещи родители, а и за такива на вече поели по своя път деца.

А защо ви разказвам всичко това в блога си? Защото заради по-неотложни за информационния мейнстрийм теми не успяхме да представим „Татко“ в телевизията. Но това е поводът. А причината? Че аз все още избягвам да потърся отговори на много въпроси, свързани с моя татко. Вероятно вече е дошло времето.