Екип на Магистрална полиция Пловдив помогна на 3 жени на АМ “Тракия”

Патрулна двойка на Магистрална полиция Пловдив помогна на три жени с аварирал автомобил на АМ Тракия. Трите жени бяхме аз, сестра ми и майка ни, а случаят е от късния следобед на 31 август.

Връщахме се от море, когато на около 30 км от първия вход към Пловдив колата внезапно клекна и започна да се сурка със стържещ звук по платното, като замириса и на изгоряло. Сестра ми, която беше зад волана, веднага отби в аварийната лента. Първата ни мисъл беше, че сме спукали гума, но още като излязохме, видяхме, че причината за аварията не е такава.

Автомобилът беше обслужен точно преди да тръгнем, нищо по електронното табло и под вдигнатия капак не подсказваше повреда. След два спешни телефонни разговора и установяване, че все пак колата пали, бяхме решили да се върнем в нея, бавно да излезем от магистралата през близкия разклон за Белозем и през селата да се доберем до Пловдив. Вече минаваше 17,30, така че сервизът мислехме да оставим за днешния ден. Естествено, че бяхме под стрес – и трите. И тъкмо когато сядах на шофьорското място, за да сменя сестра ми, видях в задното огледало, че спира патрулка.

Посочиха следата от гумите ни. Чак сега се обърнах назад и забелязах грайфера, отпечатан по асфалта. Разказахме им какво ни се случи, заедно за пореден път огледахме гумите и ние се качихме обратно, за да излезем от магистралата. При вибрация и силно стържене откъм задното дясно колело колата отказа да се движи. Бяхме минали не повече от десетина метра. И беше ясно, че ще ние нужна Пътна помощ.

Слязохме, момчетата от патрула ни доближиха пеш. Единият се опита сам да придвижи колата към изхода от магистралата: „Опасно е да останете тук – не знаете как има шофьори, които тръгват да изпреварват през аварийна лента“, каза.

Знаехме. Видяхме камиони, които шофираха в нея.

Колата обаче отново не измина повече от десетина метра.

През цялото време, докато дойде Пътна помощ, патрулът остана плътно до нас. Пламен Димитров и Георги Мурджев и полицейският им автомобил се оказаха нашата гаранция, че никой няма да ни връхлети ненадейно.

Благодарим им за човечността и за съпричастието, за помощта! Увериха ни, че просто си вършат работата.

Знаем, че е така. Но днес изпращаме благодарността си към тях и с писмо до директора на ОД на МВР Пловдив, защото ако към професионализма, се добавя отношение, доверието в институциите трудно ще се разруши.

P. S. Нашето море с вълнуващи преживяващия от созополската Аполония приключи с ето това простичко житейско осъзнаване, че нищо не е по-важно от това да подкрепиш някого в нужда дори и само с усмивка. „Хайде, вече може да се усмихнете“, ни казаха полицаите от Магистрална полиция Пловдив, когато Пътна помощ натовари колата ни.

С усмивка посрещам и септември.