Петър Анастасов си отиде и ни завеща утехата, че снегът може да ни помилва
Много исках да снимам Петър Анастасов в F2F Поезия. За да ми съдейства, Божана Апостолова дори ме свърза със съпругата му. Така и не успяхме да се стиковаме… На 7 юни си отиде. А ни обеща светло минало със стиховете, които остави. И утехата, че снегът може да ни помилва.
Пловдив винаги ще е длъжник на поетите си. Макар че му присъди наградата си на свое име. И макар през 2017-та година да го удостои със званието Почетен гражданин, а негово стихотворение да стана химн на града.
Макар и отдавна с Пловдив в сърцето си, поетът Петър Анастасов вече е и негов почетен гражданин
“Щастлив съм, че събитието на връчването се осъществява в тази сграда, защото на сцената тук се игра първата ми пиеса „Обещай ми светло минало“, не скри вълнението си поетът при получаване на признанието пред препълнената зала на Дома на културата “Борис Христов” тогава. 5 години по-късно в Деня на народните будители поетът, драматург и издател бе удостоен със „Златен век – огърлие“.
Поетът Петър Анастасов и инж. Никола Добрев със „Златен век – огърлие“
Истинската награда обаче е паметта на няколко поколения за стиховете на Петър Анастасов, които ще продължат да светят като ключета за вратите на влюбените.
Поклонението ще е на 9 юни от 11 часа в Траурната зала на Централни гробища Пловдив.
Сбогом, Петър Анастасов! Съболезнования на семейството!
Не пропускайте още:
