За пропуснатите моменти и острите бодли на съвестта – щрихи от последните две книги на Йорданка Белева
Автор: Делиана Начева
Йорданка Белева Снимка: F2F TV
Йорданка Белева е забележителен автор, с уникален стил, находчива мисъл и силен изказ. Завършила е българска филология, а по-късно и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат за библиотечните системи и информационните възможности на парламентите от Европейския съюз. Носител е на първи награди за поезия и проза.
Автор е на стихосбирките “Пеньоари и ладии”, “Ѝ”, “Пропуснатият момент” и на сборниците с къси разкази “Надморската височина на любовта”, “Ключове”, „Кедер“ и „Таралежите излизат през нощта“. Автор е и на книгата за деца “Баба Дрямка” с илюстрации от съпруга ѝ Иво Рафаилов. Нейни текстове са преведени на английски, немски, френски, хърватски, арабски, италиански, испански и македонски език.
За последната си книга с кратки разкази “Таралежите излизат през нощта” Йорданка Белева спечели Националната литературна награда на името на Йордан Радичков през 2022 г.
“Писането на Йорданка Белева поставя в своя център белезите – белезите от миналото, които ни задължават да го помним; белезите от настоящето, които ни помагат да го живеем, и белезите от бъдещето, които знаем, че ще получим. Така тя като автор ни въздейства три в едно: да помним, да издържаме, да знаем.”, казва за авторката Митко Новков.
Американското списание “Words without Borders” нарича Йорданка Белева “един от най-интересните гласове на съвременната българска литература“.
Разлиствам страниците на поетичната книга на Дана „Пропуснатият момент“, чета, препрочитам и ме грабват мъдростта и проникновенността на думите й, както е в стихотворението „Пропуснатият момент“:
Във филма две армии
приближават една към друга.
Докато разстоянието ме натъжава,
героят пише последното си писмо.
Питам Иво дали има нещо бяло за пране.
В този момент разстрелват пощальоните.
Книгата е посветена на съпруга на Йорданка Белева – Иво.
Свежи и оригинални хрумвания разкриват таланта на поетесата и имаме усещането, че дори междуредието носи смисъл. Стихотворението „Морзова азбука“:
точката между нас
и тирето на хоризонта
Животът, любовта и смъртта са органично и неорганично вплетени в поезията на Белева, както ги възприема лирическия герой в следното стихотворение:
жените в които боледуваше от години
са неуспелите му самоубийства
сега нарича улиците с имената им
докато смъртта стане най-добрият град за живеене
За Дана любовта е настръхване и между двама души няма нищо друга „освен една котка”. Друг път обаче в съня на героинята любимият е „отличникът в експерименталния клас по сбогувания“, а ръцете му са „разделител от календарите без който оставаме завинаги в днешния ден“.
За авторката хората са различни и различен е гладът им. Стихотворението „Игрите на глада“:
когато купуваме книги
Иво ги носи така
все едно пренася съкровища
срещаме хора
носят закуските си
по същия начин
Затварям „Пропуснатият момент“ и се замислям за времето, за отминалото, за пропуснатото в момента. Дали хората няма да загубят безвъзвратно общуването с любимия човек? Ще запълним ли бялото квадратче на изпуснатия момент? Ние сме различни като цветята, имаме различни възприятия и носим по различен начин короната върху главите си.
Дана Белева е сред най-чувствителните съвременни български автори. Тя търси упование в обичта, благодарността и корените.
Стилът на текстовете ѝ не може да бъде объркан – в тях нуждата от човещина и тихото издирване на корените на личната болка са неразличимо свързани с предизвикващ радост усет към думите. Ключът към нейните „истории” често се крие в паметта и детството, минава през тайнствата на живота, мълчаливо опознавани с любимите баби и дядовци, през вечните теми за оцеляването и смъртта.
„Белезите са нашият най-човешки контекст”, споделя тя. Нейните разкази през годините са се превърнали в синоним на съпричастност и съчувствие.
„…и мисля аз, че ти си Тя!“ 2023 – наградените говорят
Обич, болка и тъга лъхат от страниците на сборника с разкази на Йорданка Белева „Таралежите излизат през нощта“. Нейните герои търсят „правдата”, не „истината“, защото са хора от други времена. Пред нас неусетно оживяват образите на баба Зоица, баба Данка, дядо Бельо, дядо Георги, прадядо Нико, чичо Кольо, чичо Димо, Словомир, който ни си харесва името, сянката-слънце Ванеса, жените – битови ангели, Тюркян или Нешка, която става д-р Тюркян Демирджи, мадам Доротея Силкова и учителката г-жа Стоилова.
Необикновени, завладяващи и истински са историите за синята дядова ръкавичка, за талисманът, който всъщност е троха хляб, за буквата „е“ и нейната непосилно голяма цена, за травмите от Възродителния процес, за бабината молитва „Вземи мен, не вземай от мен!“, за гладното и непогалено куче на Мария, за гръбначните изкривявания при момичетата на 80-те години, за домашното насилие и отношението към другия. Всички тези истории, цялата книга е пропита с правдивост, дълбоко познаване на човешката душевност, наблюдателност, съчетани с неподражаем изказ, плавност на съдържанието и обобщаващи прозрения.
Книгата носи заглавието на един от разказите, в който има таралежи. Има таралежи, защото таралежите, освен че излизат нощем, се появяват само в паметта на чувствителния, на емпатичния човек – този, който носи в себе си травмата от чуждата болка, припозната като собствена.
Таралежите се оказват естествен обединител на всички разкази в книгата. Заради бодлите, които имаме след някого. Като маркиране на загубите. Личният връх на човека, според Дана, е способността да живеем другите, както живеем себе си. Да продължаваме живота им, ако ги няма, да ги помним, да ги разказваме с обич. Таралежите са всички карфици, които забождаме в тъжните известия, но и в потвържденията, че никой не е сам на този свят.
През нощта осъзнаваме, че другият има нужда от нас, съвестта бодва мислите ни и след разказите на Дана разбираме, че и нашата памет е заприличала на таралеж.
И докато носим трошиците добро като талисман в мислите си, ще има надежда за бъдещето…
25.03.2023 г. Благовещение, Чирпан
Не пропускайте още:
Всички публикации в категория КНИГИ
В Чирпан 10 ученици ще получат награди за поезия навръх Благовещение
Борис Христов с наградата „Яворов“
Пейовата стая в дома му – мястото, където се събуждат страстите на поета
Чирпан запалва за 55-ти път огъня на Яворовата поезия
Арменци дариха каменен кръст на България в памет на Яворов
Дружеството на пловдивските писатели отчете богата творческа 2022-та
В Пловдив започна „Месец на Радичков“
Георги Цанков: Ако езикът ни не беше непопулярен, литературата ни щеше да е много уважавана в света
БНБ пусна сребърна монета с лика на Ботев
Нашето посолство в Мадрид тръгва „По пътеките на България в Испания“
„ОБРАТ-но в себе си“ в София: Как книгите срещат хората
Христо Фотев и Петя Дубарова в учебниците по литература от 2020-та
Следете Facebook страницата на F2F TV , абонирайте се за youtube канала F2F Studio , който излъчва видеата в блога! А ако желаете да рекламирате свой продукт или събитие чрез текст, аудио или видео, не се колебайте да се свържете с мен на електронна поща: kate@f2fstudio.com
Екатерина Костова, от книгата