F2F Поезия: Малката поема – Росен Карамфилов
Само дърветата останаха същите
Всичко друго вече стана друго
Вървя без да помръдвам по
познатите алеи
Както някога, завинаги съм седнал.
И знам защо съм тук
Какво осъществявам
Незримото със себе си
Аз сам осъществявам
Харесват ми алеите, познатото
Макар да чувствам, че завинаги
е друго
Харесват ми тревите и дърветата,
Сякаш само те не са се променили
В небето виждам как лети орелът
забравил за детето, което небето
остави тук, за да порасне
Да израсне, да прерасне
Във нещо по-голямо и значимо
Напук на всички страхове
Напук на всички основания
Да се откажеш
Просто да замреш
Да абдикираш
Да нямаш нищо общо с нищо тук
Да бъдеш онзи звук
Онези две срички,
излезли от устата на малкото момче,
което вика баща си.
ТА-ТИ… ТА-ТИ.
Сега любимата ти дума изведнъж те кара
да настръхнеш.
Значи си достатъчно пораснал,
за да останеш цял.
Сред черното да бъдеш
Бял.
Не пропускайте още:
„Зов“ на Росен Карамфилов: най-дългата поема на български, която може да се филмира
Арт брут изложба на бълграски творци в Париж
Интервю без монтаж с Росен Карамфилов
Стерео интервю на Екатерина Костова f2f с Росен Карамфилов за новата му книга
В интервю „с орел на рамото“ Росен Карамфилов пред F2F TV: Новата ми метафора е тишината
Довиждане, Коле – защото няма как да си тръгнеш от нас…
Следете Facebook страницата на F2F TV , абонирайте се за youtube канала ни! А ако желаете да рекламирате свой продукт или събитие чрез текст, аудио или видео, не се колебайте да се свържете с мен на електронна поща: kate@f2fstudio.com
Екатерина Костова, от книгата