Книгите с кауза в Димитровград: Добавихме и живот
153 лева получава по сметката си Асоциация “Муковисцидоза България” от сърцатите хора на Димитровград. Срещнах ги минути след 17, 30 часа в Градската библиотека „Пеньо Пенев“. Изпълнили залата, готови не просто да присъстват на литературна среща, а да съпреживеят стиховете и прозата на един автор, непознат за повечето от тях.
„ОБРАТ-но в себе си“ отива в Димитровград с кауза
Никога не знаеш дали взаимодействие с публиката ще се получи. Винаги, когато го усетиш обаче, то така зарежда залата, в която вълшебства емпатията, че можеш да палнеш искра от очите, вперени в теб. А от своите – най-много.
Катя Костова, моето „димитровградско аз“, която мога да нарека приятел, макар и да съм виждала само веднъж на живо, сподели свой любим откъс от моите „Писма под възглавницата“. Светлана Атанасова от Асоциация „Муквосцдиоза“ България, майка на прекрасна млада жена с рядката болест и съратник от 2013-та година в общата ни кампания „Муковсцидоза – да добавим живот“ прочете страници от „Свети Никола от залива на подковата“.
А аз отнесох със себе си вълнението в гласа им и цветята, с които ме дариха – розата с цвят на пламък от чудната домашна градина на двойната ми адашка Катя Костова, от която тя къса цвете в изключителни случаи, както ми сподели. И нежната азалия от Светлето, която сама бе загърнала в жилетката на цветната хартия, за да ѝ е уютно.
След първите три стихотворения от „ОБРАТ-но в себе си, които избрах да прочета в притихналата зала, понечих да спра, за да дам възможността на хората от публиката да говорим за техните вълнения. „Четете още“, подакниха ме две дами – журналистка и поетеса. И аз четох. После говорихме. Без да усетим, че времето се е спряло между клоните на райската ябълка отвън и ни слуша.
За „ОБРАТ-но в себе си“ или пост стихотворение на благодарността
„Дъщеря ми сподели, че днес в училище им е гостувала една поетеса“ – каза ми усмихнататa колежка от хасковския онлайн вестник haskovo.live Таня Вълчева, докато надписвах книгата ѝ. Откровението, което е споделила нейната деветокласничка за тази среща в училището им без да знае, че майка ѝ ще се запознае с мен на събитие вечерта, е другото, което ще нося в сърцето си винаги. Лично е и не бих го разказала публично, но ме докосна с начина, по който ѝ е въздействал разговорът във видеозалата.
Училището е Езикова гимназия „Иван Богоров“. Спокойно признавам, че скоро не съм влизала в така добре уредено училище, с толкова много и разнородни успехи . За тях ще разкажа отделнов интервю с директора Красимир Кръстев, на когото благодаря!
Тук само ще отбележа, че и материалната база, и отличията нямаше да струват нищо за мен, ако бях видяла срещу себе си младежи, на които им е все едно какъв час следва в програмата им. Жив разговор, интелигентни провокации и бърз анализ на едно от стихотворенията ми, което споделих с тях – вдъхновяващо е да чуеш и видиш мислещи деца! А когато си станал причина две талантливи момичета за първи път да прочетат свои стихове пред техни съученици – ето това е вече безценно!
Младежи от димитровградската езикова гимназия – в подкрепа на болните от муковисцидоза
И така – дойдох в Димитровград по светло. Тръгнах по тъмно, изминавайки близо 300 км зад волана. Прибрах се и с още подаръци – стихосбирката „ на местната поетеса – пенсиониран учител по химия. А сърцатата директорка на библиотеката Валентина Терзиева, която попълни и комисията за протоколиране на дарението от продадените книги в полза на болните от муковисцидоза, ме изненада с подправени с лавандулов аромат предмети, без които нито един писател и журналист не може – чаша за кафе, тефтер и листа за бележки.
Един роман в Димитровград или разказ за райска ябълка, приятели и железен път
И ако се питате за какво ще стигнат тези 153 лева, ще ви отговоря така: С един разпрашител за инхалатор* добавихме дишане на един човек за половин година! Остават средства за още почти половин разпрашител!
Ето защо, като благодаря на сърцатите хора в Димитровград за това, се обръщам и към всички, които четат тези редове:
Можете да допринесете с покупка на моя книга до 21 ноември да добавим към събраните средства пари за цял разпрашител, ако поръчате: „ОБРАТ-но в себе си“, „Писма под възглавницата“ и „Свети Никола от Залива на подковата” под поста с призив във Facebook авторската ми страница или на лични съобщения в моя FB профил.
Благодаря на ИК „Жанет 45“ , че подкрепи идеята ми и за още 10 стихосбирки отделя по 4 лева от цената им (12 лв.) за Асоциация „Муковисцидоза“. От двата романа дарителски са всеки 6 лева от цената им (9,95 за „Писма под възглавницаъа“ и 12 лв – за „Свети Никола от Залива на подковата“).
Благодаря Ви, хора!
*разпрашител за инхалатор: Светлана Атанасова, майка на дете с муковисцидоза: “Инхалаторите, това са технически помощни средства, които се използват многократно в ежедневието на тези хора, защото така те поддържат “чисти” белите си дробове. Цената на качествените апарати е над 450 лв. за брой и трябва да се подменят на всеки 2-3 години. Консумативите за тях, така наречените разпрашители, струват над 100 лв. и се подменят на всеки 6 месеца. Това не се поема от НЗОК, а е голяма финансова тежест за семействата”.
Не пропускайте още от годините:
Кислородният апарат от концерта „Ноти в театъра“- вече в Детска клиника на УМБАЛ Пловдив
Коцето от Ренегат поръча апарат за дишане на деца с муковисцидоза
„Приказки за 65 рози“ разказват музиканти в Деня за борба с муковисцидозата
Асоциация Муковисцидоза ще иска спешна среща с НЗОК
Болните с муковисцидоза – в очакване мъртвото вълнение за лечението им най-после да свърши
Стотици деца от Пловдив творят в полза на техни връстници с муковисцидоза
Председателят на Асоциация „Муковисцидоза“ Светлана Атанасова – с номинация за Човек на годината
Среща в ЕП на пациенти с муковисцидоза, медици и организации от цяла Европа
Послания и картички за дарителство – в Световния ден за борба с муковисцидоза
Екатерина Костова, от книгата