Проф. Костянев: Формулата за живота е формула за хармонията

Проф. д-р Стефан Костянев

Той е член кореспондент на БАН, два мандата ректор на Медицински Университет Пловдив от 2001 до 2019 г., почетен гражданин на Пловдив и номиниран за носител на ордена „Св. Св. Кирил и Методий“ за особено значими заслуги за развитието на медицинската наука и образованието. Биографията на професор д-р Стефан Костянев обаче съвсем не се изчерпва с всичко това. В нея особено място заема творчеството – той пише музика и художествена литература, в това число за деца.

„Утро без край“: слушаме музиката на професора по медицина Стефан Костянев на 6 струни

Повод за интервюто с него е 6-тият му компактдиск с музикални пиеси „Утро без край“, в който те се изпълняват от преподавателя по класическа китара в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив проф. Стела Митева-Динкова, ръководител и на Китарен ансамбъл „Академика“. Имах честта да получа отговори на въпросите си при официалното представяне на диска, придружен с нотно издание, за да добави към удоволствието от музиката и ползата да е школа за класическа китара.

Защо избрахте за заглавие на компактдиска „Утро без край“? Какво символизира то?

Избрах това заглавие, защото то е красиво и като идея, и като внушение, и то символизира надеждата – това особено създание, както казва Емили Дикинсън. Не веднъж съм казвал, че светът на мечтите е светът, който ни принадлежи и никога не трябва да се отказваме от своята мечта. Това събитие в известна степен потвърждава това правило. Някога в ученическите години, когато свирех на цигулка, мечатех да напиша концерт за цигулка и да го изпълня пред пълна концертна зала. И ето виждате, моите мечти се сбъднаха, макар и не изцяло. Така че: преследвайте мечтите си и рано или късно те ще се сбъднат.

14 пловдивски китари свирят в сърцето на Париж

Проф. Стела Митева-Динкова ни разказа как се е вдъхновила от вашите пиеси. В какво обаче вие намерихте вдъхновение за „Утро без край“?

Вдъхновението е мистериозна материя. Много могат да бъдат източниците на едно такова вдъхновение. Казано на шега – те могат да бъдат неща, едри като слончета или дребни като кардаринки. Или казано другояче – лунички, стъпили на токчета 🙂

За мен беше истинско вдъхновение да работя с проф. Стела Митева-Динкова. И в онзи период, за който говорим – преиодът на пандемията, дано никога не се повтаря – се родиха някои от тези мелодии. И затова в тях усещате освен романтичното чувство, малко тъга, носталгия. Няма начин това да не сложи отпечатък върху тях. Съвсем други са детските песнички – там има друг живец и тонус, трябва да ги чуете.

На мен ми се иска да ви върна към вашата богата медицинска биография с толкова много постижения – вие сте и създател на научна школа, и ръковдоител на десетки научни, образователни и инфраструктурни проекти, на проекти за научна периодика и на 4 национални програми, в момента сте директор на научно изследователския институт при Медицинския университет и ръководите общото му събрание. Как при всичката тази пълноводна научна и организационно-административна дейност си проправя път изворът на поезията и музиката? Има ли медицинско обяснение за това?

Медицинско обяснение ли? Коварен въпрос, защото ми напомня за един афоризъм, който казва, че най-добрите качества на личността са обикновени симптоми от психиатрията. Да, трудно е да се каже как се стига до тук. Но аз мисля, че носех музиката в себе си още отдавна, така че музиката извира в мен. И така си живея в някакъв свой музикален свят – имам си свой музикален извор. Не е богат, не е голям, но все пак е мой собствен извор.

И понеже сте специалист в детската респираторна физиология, физиологията и патофизиологията на физическото натоварване и съня, както и в областта на функционалната белодробна диагностика – кажете ни, проф. Костянев, може ли поезията и музиката да хармонизира дишането ни, а оттам и нашия живот?

Да, разбира се, че могат – така, както се сихнронизират сърдечният пулс и мозъчните вълни на вклюбените. Хармониията е ключова дума не само в музиката, но и в холистичната медицина. Духовната и физическата хармония е върхово постижение на човека и предпоставка за щастие. Винаги съм казвал, че музиката е хармония, която ни дава хармония. Така че – ако има някаква формула за живота, тя е всъщност формула за хармонията. Тя трябва да включва малко фантазии, малко мечти и повече музика.

Вие записахте в Почетната книга на община Пловдив през юни тази година, когато станахте почетен гражданин на града ни – “Дух, духовност и доброта срещу апатията, агресията и алчността”. На тези криле ли трябва да лети нашият личен Феникс срещу опустошаващия пожар на тези три думи с А – апатия, агресия и алчност?

Да, това е моето персонално мото. Предполагам, всеки има и то е различно, според неговата ценностна система. Да, мисля, че става за мото в по-широк план.

Освен това интервю с проф. Костянев, при представянето на „Утро без край“ в препълнената зала на АМТИИ прочетох и негови поетични размисли за 6 от общо 9-те пиеси в компактиска. За последната, която чу публиката – “Феникс валс” – професорът разказва, че първото ѝ име е било „Страстната седмица“. След като я написва, усеща, че то е ужасно претенциозно и успокоява заглавието, като заедно с него пише и следния патофоризъм:

Вместо „Раздай себе си!” на Христос – съхрани себе си! Вместо „Познай себе си!” на Сократ – признай себе си! Вместо „Контролирай себе си!” на Цицерон – не си поставяй граници!

А ако се питате какво е патофоризъм, ще ви кажа – думата е измислена от проф. Костянев и е сбор от патология и афоризъм. Впрочем, не ли това животът?