Първи учебен ден. Извън социалните мрежи

„Като ти говоря, млъкваш и слушаш, ма утрепкооо, усойницееее“…

Обърнах се неволно да видя как изглежда момичето, което дереше глас в парка на няколко крачки по алеята зад мен. Беше едро, със сплъстена коса и в центъра на група от шест-седем ученички, всички облечени в униформи на едно от средните софийски училища. Влачеха раници по земята и уморено, сякаш носеха цял свят на плещите си, вървяха в редица.

Къде да сигнализират децата и родителите в случай на сексуално насилие у дома или в училище

Не успях да забележа на кого говореше девойката в средата. Продължи да сипе обиди с някакъв хъшлашки заряд, който бе повече от очевидно, че нямаше да ескалира във физическа саморазправа. В този момент.

Да седна на чина си в моето първо училище

Откъде беше чувала този тон? Как беше прибавила в речника си думите, с които унижаваше? Кое я беше предизвикало? Защо другите ѝ позволяваха? Какво караше момичето, към което бяха насочени грубостите, да крачи редом с тази, която я малтретираше словесно?

Да помогнем старо българско училище в село Грознатовци, Сърбия, да стане читалня

Нямах отговор на нито един от тези въпроси, защото не познавах момичетата. Седнах на първата пейка пред мен. Гледах ги, докато ме подминаваха и продължиха напред. Имаше някаква празнина в погледа на едрата. Безразличие или страх – в очите на останалите. Не бяха по-големи от шести-седми клас.

Лятната им ваканция току-що беше приключила. Прибираха се от първия учебен ден през парка на „Дружба“. Преди да излязат от него, спряха, скупчиха се около момичето в средата и си направиха селфи. Едното от тях остана встрани.

Горска класна стая в пловдивското училище „Св. Св. Кирил и Методий“

Когато се скриха от погледа ми, се наведох да взема първия тупнал до пейката кестен. Чела съм, че ако засадиш ядка и се погрижиш, ще израсне дърво, което ще ражда и плодове.

Честит първи учебен ден, Бел Ами

6 милиона ученици от Европа ще пишат на тетрадки, произведени в Пловдив

Снимка: Екатерина Костова