Среща с Ливърпул

Не мога да говоря кой знае колко за Ливърпул, защото срещата ни беше половин час. Стига само да кажа, че след нея краката ми бяха изтръпнали, а ръцете и гърбът ме болят и на следващия ден. С други думи – това е среща, която почувствах с цялото си тяло.

Той е висок и изящен в стойката си. Краката му са толкова дълги, че четвъртокласник може да мине прав под него. Черногрив, със срамежливи бели петна – едното на челото, другото около носа. А очите, които макар да не можеш да видиш едновременно,  усещаш, че те следят внимателно.

Ливърпул е на 16. Спортна порода. Обучаван да бъде учебен или учител. Кон.

За да се качи на кон човек като мен – без представа как се прави – му трябва стълбичка. И инструктор.

– Усеща ли, че хората, които го приближават и го възсядат, не разбират нищо от езда? – питам моя.
– Естествено. Отговаря. За това е трениран, да е спокоен и да издържа на всичко.

Казах ви, че е като учител.

Тръгваме в свободен ход. Държа се с две ръце за ремъка, който опасва седлото. Неловко е, че ако не държиш тялото си изправено, можеш да залитнеш напред и без да искаш, да се опреш с ръце в шията на коня. Сигурно не е безболезнено.

Правя го няколко пъти с неудобство и се напрягам, за да не мърдам ръцете си от ремъка, а гърбът ми да не се превива встрани или назад-напред. Оказва се доста трудно, защото всяко движение на коня резонира в тялото ми и то се огъва, подвластно на него, а не на моята воля. Стягам се с всички сили, за да поема контрол върху себе си.

Истинският ключ към тайната да си на кон, обаче, се оказва, че е в краката. В стремената петите трябва да са по-надолу от пръстите. А вертикалът, който тръгва от стъпалата и завършва при коленете ти, не трябва да мърда.

– Когато конят е в тръст, коленете се натискат навътре, а краката не мърдат – казва, сякаш два етажа под мен, инструкторът. И добавя да гледам напред.

– Добре – съгласявам се. Но знам, че съвсем не е толкова добре.

Иначе съм съвестна ученичка.

Винаги съм била. И в училище, и в университета, и в работата, и с каквото ново да се захвана сега, се старая да повтарям, каквото ме учат. Дори и след първия урок да няма следващ.

Тази събота Ливърпул ми предаде урок по търпение. Ще го запомня. Но ще ми трябва време, за да го науча. Винаги, щом ми се прииска да отхвърля нещо или някого бързо и грубо, обаче, ще си спомня за нашата среща в мъгливия ден на Конна база “Тракиец” в Житница.

П.С. Чудесен подарък, скъпи деца, В. и Т. Благодаря ви!