Моля, получете през новата година много късмет

Още една година, в която големите планове се препънаха в малки камъчета, а определящите я събития идваха неочаквано, като внезапен завой по безкрайно подредения път на сезоните. Това е моята 2021-ва в обобщение. Зад него стоят няколко начинания.

Първото – прекрасно – като мирис на акациева гора и земя, която чака грижлива ръка да я превърне в градина. Второто – с огромен потенциал да разлиства тепърва вдъхновение и талант. Третото – красиво, като зора след нощна буря, срещнала в полет две птици.

Между тези картини са безброй малки и големи предизвикателства, които понякога ме окриляваха, друг път ме призмемяваха с болка.

За пореден път осъзнах по колко тънка ципица лед се движим и колко важно е да вярваш на лекаря. Но още трябва да уча как се разчитат знаците да правиш или да не правиш нещо.

Най-после намерих кураж да споделя с читатели стихотворенията си от един мой период на лутане и откриване и новата ми книга „ОБРАТ-но в себе си“ – пета поред и първа от 2017-та година – пое по своя път.

Извън работния график направих няколко видеа и по един филм с Юли и с Алекс. Започнах други два. Ковид, обаче, отново попречи да разширя рубриката в блога ми с поетите в образи “F2F Поезия” и тя бе допълнена с един, но ключов творец – Александър Секулов.

Споделих емоцията от Международния поетичен фестивал “Орфей” с всички, които успяха да участват наживо, получих награда за есето ми. Но моето лично отличие е за съученичката ми от тази вече забравена форма УПК Светлана Комогорова-Кома, днес – блестящ преводач, която намери вярното звучене на английски на трите мои стихотворения, с които се включих във форума.

Освен в красивия Созопол, пътят на тази година ме заведе и в един от най-поетичните европейски градове – Париж, където слушах великолепни български китари. И през едно, потънало в зеленина, средновековно френско градче с мъдри рози и ухаещи хора.

Без да изляза от дома си, започнах пътешествие и на изток, в което, вече научила корейската азбука хангъль, се старая да чета все по-гладко и да пиша по-уверено.

А какво ще напиша през 2022-ра? Имам само идеи. Точно така, както и за новия ми роман. Той, обаче, ще се ражда във въображението ми тепърва и ще живее чрез въображението на читателите, ако успея да измина пътя до издаването му в следващите месеци.

Всичко друго е животът наживо. Продължаване на начинанията с внимание, грижа и усърдност. С почистване на камъчетата, преди да се появят. С едно наум към знаците, които вадят очи, и опит да проникна в невидимите. И любопитство за неочакваното в годината с 3 двойки, чийто сбор е шестица.

Дали съм получила отличен и за какво през 2022-ра, ще е ясно догодина. И като ви пожелавам 365 дни, в които да не губите пътя или ако се объркате, да намерите онзи знак, който да ви поведе отново, завършвам с буквалния превод на корейската честитка: Моля, получете през новата година много късмет!