F2F Поезия: И дишаш – Александър Секулов
Часовникът спира,
светлината е обла.
Дори не разбираш
и – дишаш Пловдив.
Ноември
Когато си припомняш изгреви,
останали в съня ти,
и се питаш
дали животът ти е само мигове,
летящи на ята
към нищото.
