Когато се търси добрия човек

Видях я за първи път преди 8 години. Ако стиснеш ръката й за здрависване малко по-силно, може да я счупиш, си помислих. Оказа се, че зад тази „чупливост“ и ярко зелени очи, Данчето или Йорданка Петкова, както я изписват като председател на Асоциация Наследствен Ангиоедем, стои здрав характер и изключителна жилавост. Как иначе да издържи редовните набези на рядката си болест, които я изваждат от релсите на нормалното всекидневие неочаквано?

Тогава помагах в каузата за публичност на Асоциация „Муковисцидоза“ и създаването на европейски стандарт за грижа на хората с най-честото рядко заболяване у нас. Асоциацията беше сред първите „разпространители“ на идеята на Данчето за търсене на добрия човек. И аз с радост раздадох няколко грамоти. На посветения изцяло в каузата адвокат Иван Митов, без когото нямаше да успеем да превърнем идеите ни в дела. На собственика на Тотал Спорт Валентин Драгнев, при когото правехме „видими“ много от инициативите ни. На Веселина Ботева от Община Пловдив, която приемаше присърце всеки отделно споделен проблем и сочеше институционалната възможност за подкрепа.

Впрочем, идеята на Данчето за „най-добър човек“ й хрумва точно като благодарност за към тези, които подкрепят хората с редки болести. Първоначално напечатват около 80 грамоти и започват да подканят пловдивчани да посочат някой добър човек и да го поздравят с грамота. Хората ги гледали странно в повечето случаи, казвали – „не познавам добър човек“. Постепенно, обаче, започнали да си спомнят.

И като в приказката за доброто, което колкото повече се споделяло и предавало, толкова повече хора се увличали да го правят, през годините грамотите започвали да се умножават. А добрите хора да се забелязват все повече.

Това разказва Данчето сега, в навечерието на юбилейното 10-то награждаване с приза „Най-добър човек“. Зад желанието на крехката зеленоока търсачка на добро той да обхваща все повече хора и така да превърне Пловдив в град на доброто, се включва и община Пловдив.

Така преди да научим кои са най-добрите хора за 2021 година, ви предлагам един филм, който създадохме с Юлиан Георгиев по идея на д-р Елена Радева Николва. Която формално може и да не е гражданин на Пловдив, защото живее от близо 30 години със семейството си във Франция, но пък със сигурност с всичко, което прави за популяризиране на българското изкуство и българските артисти, е гражданин на… Доброто.

И така – как се ражда инициативата за търсене на най-добрия човек, как стига до сърцата на все повече хора, какво значи „добър човек“ и може ли той да се разпознае сред множеството? Гледайте филма с отговорите, в който ви срещаме с някои от най-ярките личности, получили приза през годините. И бъдете добри – ако това ви харесва 🙂