Идете в Трявна и ще е, сякаш сте пропътували през 2 континента и време

Как можеш да докоснеш Тибет без да пътуваш дотам?

Лесно е – просто отидете в Трявна. Старопланинското градче ще ви очарова с чистота, подреденост, възрожденски дух, артистизъм и …. уникален Музей На Азиатското и Африканското изкуство.

Той е единствен на Балканския полуостров. А някои от експонатите му – като ритуални тибетски предмети от човешка кост – не могат да се видят никъде другаде в Европа. Тези предмети са подредени в централната зала, където са и най-интересните експонати от богатата музейна колекция.

Тук стените са изпъстрени с танки – рисувани върху коприна канонични сюжети, те са иконите на Тибет. И както в православната иконопис, в средата е божеството, а край него са фигури и сцени, свързани с житието му, така и в танките с изключителна прецизност към детайла са изобразени тибетските божества и сюжети от техния свят.

„За изработването на една малка съвременна танка, в размер по-малък от А4, в момента се заплаща 1000 долара. При нас някои в този размер датират от 13-ти и 14-ти век“, разказва екскурзоводът Калина Димитрова.

Дхармапала – това пък е маската с трето око, която е на централно място в Първа зала, която също представя културата на Тибет и Бутан.

„Третото око е окото на мъдростта, вижда зад очевадното и зарежда с положотелна енергия. Някои от посетителите в музея смятат, че тази маска изпълнява желания. И се връщат в Трявна заради нея“, усмихва се Калина.

После ми разказва за пластиките на Буди-те и Бодхисвати-те, разположени отново в централната зала зад стъклени витрини в причудливи за нас, но характерни за изтока пози. Те са изключително ценни не заради това, че са от бронз или позлатени, а заради символиката им.

Втора зала е посветена на индуистката религия. Там е витрината със скулптури от личното ателие на един удивителен българин:

Златко Паунов – основната причина за създаването на музея

Роден преди 82 години в София, завършил скулптура в Художествената акдемия, той е прекарал по-голямата част от живота си и все още живее в САЩ. Там, в реконструирана от самия него черква, успява да създаде своя художествена школа. Пренася я и в ателиета в Тибет и Непал, където го отвежда интересът му към сходството между източното и старобългарското изкуство. Обиколил Индия, Китай и Япония, след повече от 30 години без да се е връщал у нас, през 1993-та го прави. В Трявна го води споменът му за детството.

И запленен от съхранения възрожденски дух и новото Художествено училище в градчето, дарява цялата своя колекция със стотици предмети за музей, в който да събере мъдростта на Изтока и емоцията на горещия Юг тук, където са корените на майка му.

„Тревненската дърворезбарска школа е много сходна с дърворезбата в музея – разликата е тази, че нашата е плътна, а тяхната ажурна“ – продължава разказа си за невидимите нишки между времена и култури Калина Димитрова.

И още – „Вижте витрината с текстила – ако не пише, че коланите и елеците са от Тибет и Непал, можем да ги сбъркаме с нашенски. Оосбено коланите – съдържат типични чипровски мотиви!“

А аз, вече обиколила пространството на този чуден музей, излизам от него с чувството, сякаш съм се завърнала от дълго бродене из Азия и Африка. Но магията на Трявна не ме пуска, а ме понася този път не в друго пространство, а в друго време – на занаятчийски майсторлък и блага приказка, на река, която тече по-бавно под каменния мост, на калдъръм, по който сенките на хората са мързеливи да ги настигат, на часовникова кула, омагьосала стрелките на времето да спрат, за да настъпи „всемирна тишина“.

Идете в Трявна и ще се върнете, сякаш обиколили част от света и част от времето!

снимки: Юлиан Георгиев