Идете в Трявна и ще е, сякаш сте пропътували през 2 континента и време

от Екатерина Костова · март 20, 2021

Как можеш да докоснеш Тибет без да пътуваш дотам?

Лесно е – просто отидете в Трявна. Старопланинското градче ще ви очарова с чистота, подреденост, възрожденски дух, артистизъм и …. уникален Музей На Азиатското и Африканското изкуство.

Той е единствен на Балканския полуостров. А някои от експонатите му – като ритуални тибетски предмети от човешка кост – не могат да се видят никъде другаде в Европа. Тези предмети са подредени в централната зала, където са и най-интересните експонати от богатата музейна колекция.

Тук стените са изпъстрени с танки – рисувани върху коприна канонични сюжети, те са иконите на Тибет. И както в православната иконопис, в средата е божеството, а край него са фигури и сцени, свързани с житието му, така и в танките с изключителна прецизност към детайла са изобразени тибетските божества и сюжети от техния свят.

„За изработването на една малка съвременна танка, в размер по-малък от А4, в момента се заплаща 1000 долара. При нас някои в този размер датират от 13-ти и 14-ти век“, разказва екскурзоводът Калина Димитрова.

Дхармапала – това пък е маската с трето око, която е на централно място в Първа зала, която също представя културата на Тибет и Бутан.

„Третото око е окото на мъдростта, вижда зад очевадното и зарежда с положотелна енергия. Някои от посетителите в музея смятат, че тази маска изпълнява желания. И се връщат в Трявна заради нея“, усмихва се Калина.

После ми разказва за пластиките на Буди-те и Бодхисвати-те, разположени отново в централната зала зад стъклени витрини в причудливи за нас, но характерни за изтока пози. Те са изключително ценни не заради това, че са от бронз или позлатени, а заради символиката им.

Втора зала е посветена на индуистката религия. Там е витрината със скулптури от личното ателие на един удивителен българин:

Златко Паунов – основната причина за създаването на музея

Роден преди 82 години в София, завършил скулптура в Художествената акдемия, той е прекарал по-голямата част от живота си и все още живее в САЩ. Там, в реконструирана от самия него черква, успява да създаде своя художествена школа. Пренася я и в ателиета в Тибет и Непал, където го отвежда интересът му към сходството между източното и старобългарското изкуство. Обиколил Индия, Китай и Япония, след повече от 30 години без да се е връщал у нас, през 1993-та го прави. В Трявна го води споменът му за детството.

И запленен от съхранения възрожденски дух и новото Художествено училище в градчето, дарява цялата своя колекция със стотици предмети за музей, в който да събере мъдростта на Изтока и емоцията на горещия Юг тук, където са корените на майка му.

„Тревненската дърворезбарска школа е много сходна с дърворезбата в музея – разликата е тази, че нашата е плътна, а тяхната ажурна“ – продължава разказа си за невидимите нишки между времена и култури Калина Димитрова.

И още – „Вижте витрината с текстила – ако не пише, че коланите и елеците са от Тибет и Непал, можем да ги сбъркаме с нашенски. Оосбено коланите – съдържат типични чипровски мотиви!“

А аз, вече обиколила пространството на този чуден музей, излизам от него с чувството, сякаш съм се завърнала от дълго бродене из Азия и Африка. Но магията на Трявна не ме пуска, а ме понася този път не в друго пространство, а в друго време – на занаятчийски майсторлък и блага приказка, на река, която тече по-бавно под каменния мост, на калдъръм, по който сенките на хората са мързеливи да ги настигат, на часовникова кула, омагьосала стрелките на времето да спрат, за да настъпи „всемирна тишина“.