Изкуството, като живота, в Memory traces

Съседство, подобие и контраст – това са трите принципа, на които се основава паметта, според Аристотел. Точно те се налагат като усещане и при изложбата Memory traces в Nova art spase галерия в София.

Авторите са от графичната група Print nest и 30-те им творби като че разговарят от една страна помежду си чрез сходните, подобни или напълно контрастни изображения, а от друга – влизат в комуникация със зрителя с асоциациите, които предизвикват поотделно, а и като общ организъм. Така, съзнателно или не, художниците ни въвличат в процеса на запомняне точно както го е разбирал древногръцкият учен, поет и философ преди 2000 години. Потапят ни в изкуството, което през античността съвсем буквално е памет. И чиято майка на музите е неслучайно е Мнемозина.

Кои са Print Nest? Трима македонски и двама български графични художници, идващи от ателиетата на Националната художествена академия в София. Зоран Мише, Павел Целкоски, Васил Ангелов и Горан Тричковски като основатели на екипа, а от 2015 година с още един съмишленик в него – Иван Матеев.

Във видеото разговарям с 4-ма от тях за творческите им инвенции и, разбира се, за паметта и следите.

Изложбата в Nova art space е подкрепена от Асоциацията за културен обмен,Арт Галерия Константин Франция, за чиито създатели – лекарите Константин и Елена Николови наред с всички метафори в изкуството, паметовите следи имат и съвсем реално проявление в медицински план.

Там, където изчезват, болести като Алцхаймер – засягат милиони хора и техните близки. А учените по света, с всяко тяхно малко откритие за процесите в мозъка, които причиняват разпада на взаимовръзките в него и съответно начините за възстановяването им, са следи в паметта на човечеството. За утре.