F2F Поезия: Морето – Тильо Тилев

С есента ще си отидеш…
Додето съзерцаваш душата на небето,
вятърът ще издълбае барелефа ти
в листата на смокините –
с уханието
на горчиви плодове по устните,
напреден с паяжинки от сребро и време.
Есента ни учи да тъгуваме.
Ще се завърнеш
с имена на хора и на острови,
заливът ще плиска в теб вълните си –
морето
може ли без теб да съществува!
В есента ще се завърнеш,
но дори и любовта
ще носи белега
на нечие отсъствие…