Да помогнем старо българско училище в село Грознатовци, Сърбия, да стане читалня

Границата между България и Сърбия разполовява село Стрезимировци вече 101 години. На няколко километра откъм българско е град Трън. Откъм сръбско – Грознатовци. Там старо българско училище може отново да вдъхне живот на местните жители с нови книги на родния език. В това вярва местен инициативен комитет, заел се да ремонтира школото. И една пловдивска поетеса – Елена Диварова. Тя организира дарителска акция под тепетата утре, 2 юли, за да даде рамо на българите от Западните покрайнини, които помнят кои са.

Аз ще се включа в дарителската инициатива, като пратя свои книжки. Може да дойдете от 11 до 13 часа в Читалище “Възраждане 1983” в Пловдив, ако искате да помогнете на каузата. Ето как се ражда тя и още за нея:

Преди няколко дни Елена Диварова ми каза: “Всичко започна от вашия клип!” Тя участва със свое стихотворение в F2F Поезия и с Юли направихме черно-бялото видео в обедните часове на един от първите дни след вдигане на ограничителните мерки за разходка заради коронавируса.

Знаех, че освен въздействащите й стихове, посветени на художника Матей Матеев – картината, музиката, фона, на който тя четеше – каменният зид край къщата във възрожденски стил в подстъпите на Античния театър, на метри от Тунела и дома, в който бе живял Георги Божилов-Слона, нейният почерк, с който бе заоблила думите, подобно кошничката на глухарчето, за което пишеше, леко меланхоличната й усмивка и котката, чието влизане в кадър можеше дабъде режисирано единствено и само от случайността – всичко това допълваше и надграждаше внушението на поезията, представена от Елена. И не “защо” нещо е започнало от този клип, а “какво” е започнало ме заинтригува.

Оказа се не ново стихотворение, нито дори поема, а цял роман, в който този път животът й предлагаше да участва:

Елена получава покана за участие с художника Матей Матеев в поетичен фестивал в сръбското селце Грознатовци от организаторите му, след като от видеото се развълнувал сръбският поет и преводач Денко Рангелов.

“Всичко започна с вашия клип, който е въздействащ – с черно-бялото, с музиката, със зададеното темпо. Внушава доверие този език на визуалността, ако може така да кажа.” – ми написа Елена. След това, наживо, на чаша черно кафе във френска пекарна в сърцето на Пловдив, продължи историята на своето вдъхновение.

Фестивалът в Грознатовци е с името “Шопски риме”. Поканени са творци от Сърбия, Северна Македония и България, общо около 15 души. Тя приема да бъде част от тях. И като всеки поет и писател, любопитни към света, който не познават, но предстои да докоснат, се заравя да прочете нещо повече за мястото, където ще чете свои стихове през септември.

“Започнахме връзка чрез съобщения с организаторите на фестивала и така… аз потънах в дълбокия въпрос за съдбата на българите в Западните покрайнини. Започнах да чета за тези неща, усетих силната им привързаност към България и неказаната им мъка, че майка България не се сеща за тях. Сега наляво и надясно разказвам на всеки, когото срещна, за тази част на българското, за красивата природа около река Ерма, за Знеполе и за забравените българи.“

Общувайки по мрежата с организаторите, Елена научава и за местния инициативен комитет, който се заел да вдигне за нов живот старото българско читалище в Грознатовци и да го превърне в читалня с музейна сбирка. Сърцето й трепва и не спира да се вълнува, когато прочита, че и Грознатовци, и Стрезимировци, където ще се четат стихове, са откъснати от страната ни съгласно Ньойския договор през 1919-та.

“Нерадостна е съдбата на сънародниците ни, защото 100 години след Ньойския договор са забравени от майка България. Тази съдба е описана като че ли най-вярно от Стилиян Чилингиров. „И вие, които искате да знаете какво е неправда и какво е рана в живото тяло на един народ, елате, непременно елате тука — казва видният български писател, като наблюдава границата при с. Стрезимировци (Трънско). — Два пъти елате, ако сте българи и ако искате да видите как Соломоновата шега е станала действителна присъда в Ньой.”

И Елена Диварова с художника Матей Матеев ще идат наесен. Тя ще прочете свои стихове, той вероятно ще се вдъхнови от едно глухарче, израснало в сръбско, но с корени, които минаватпод кльона.

С Елена ще са и книгите, които ще се съберат по време на дарителската акция в пловдивското Читалище “Възраждане 1983” утре, и средствата, събрани в подкрепа на ремонта на бъдещата читалня в село Грознатовци.

“Дано успеем да привлечем вниманието на хората към живота по тези места” – надява се Елена Диварова. Аз пък вярвам, че утре ще дойдат хора в подкрепа на каузата. А след ремонта на училището – някой ден ще се отбият през трънско, ще прекосят границата и ще погостуват на българите в сръбско.