Сътворение

1.

Съблечи се от суетата

да си забелязван и хвален,

разстели тишина

покрай себе си.

Стъпвай тихо.

2.

Покай се, че си преяждал

с чужди приказки за другите

без да си ставал

от масата на слуховете

в несъгласие.

Прости си, че си раздавал думи,

непоискани от ближния.

Причасти се

към себе си.

В името на истината.

3.

Покани гост

на разсъмване и

точно когато нямаш нищо.

Ако остане до залез,

споделяйки пространството

на цял един ден

пред празната маса

и пламъчето на очите ти,

отвори дверите

на богатството си.

Изсипи пред нозете му

плодородието на сърцето си,

пийте от извора му,

и яжте от плодовете му.

И засадете в нощта

семенце

на любовта.

4.

Масата ти

никога няма

да е по-богата

от тогава, когато

имаш само един хляб

и стакан вино.

Ябълка и чешмяна вода.

Яйце,

разделено на толкова,

колкото са най-близките ти.

5.

Пиршеството с думите

ще ни убие.

Ще ни спаси

мълчанието.

6.

Възкресението не е нищо повече

от тишина, на която

си обелил черупката

и откриваш чудото

на живота под нея.

7.

Имаш цяла вечност

да сътвориш един миг.

автор: Екатерина Костова