Поетът Стоян Терзиев облича в образи собствените си стихове

„Това е още един канал да стигна до читателите, които не си купуват книга с поезия, но харесват поезията“. Така кратко – като за новина – поетът Стоян Терзиев ми обясни идеята си да облече в образи собствените си стихове. Неслучайно намесвам новините – Стоян е журналист в Радио Пловдив, той е познат новинарски глас и като репортер на терен, и като водещ на информационни емисии.

Първото „облечено“ в образи стихотворение е „По коридорите на моята есенна будност“ от книгата „Сезонът на водните кончета“. Следват още 4, сред които и “Неизбежност“. В подреждането на фотографиите и „гласа“ зад кадър безвъзмездно му помага колегата Димитър Владимиров. С него избират музиката и „сглобяват“ всичко в едно.

“Впрочем, инициативата за визуализация на нашата поезия включва в проект популярни български актьори, които четат творби на класически български поети”, припомня Стоян.

„Не съм приемал Бойко Кръстанов като серизозен актьор. Но ме грабна неговата декламация на “Сватбата на мама“ от Борис Христов“ на върха на Небет тепе, заснета професионално с камера. Имаше 12 хиляди посещения за 7 месеца. Теодора Духовникова с „До моето първо либе“ беше стигнала за дна година до 20 хиляди души. Имайки предвид поезията като бутиково изкуство, тази гледаемост прави добро впечатление“.

Засега Стоян Терзиев е още в началото. Все още не е направил свой канал в youtube. Не се е осмелил да чете всичките си стихове със свой глас. „Разчитам на колеги, които ми помагат безвъзмездно. Разчитам и на братя и сестри по перо“, казва.

Сестрата по перо засега съм аз. Щастлива съм, че Стоян ме покани да запиша с гласа си неговата „Песен на Пенелопа“. Имаше знак в това. Не бях нито актриса, нито мога да се нарека поетеса, макар да пиша сихове. Но като всяка жена нося своята Пенелопа в себе си. Пък и митичната царица ме вдъхнови за първия ми роман-миниатюра – “Платното на Пенелопа”, който 25 години след публикуването му през 2019-та излезе като второ издание. Стихотворението ме развълнува. И се опитах да го прочета така, както аз го разбирам. Може да го чуете и видите тук:

За снимките, музиката и монтажа се погрижи отново Митко Владимиров – журналист като нас със Стоян Терзиев, но с дълбоко засекретена (засега) поетична същност. Тази година му пожелавам да се осмели да сподели свои стихове публично. На Стоян – да събере – като паяжина от глухарче – следващата си поетична книга. На себе си – да се появи следващата ми книга и най-после да започна рубриката в блога си, в която поети четат собствените си стихове.

А на приятелите на поезията пожелавам да я четат, слушат и гледат във всяка от формите й. Така ще продължат да подкрепят света, който стиховете правят ако не по-човечен, то поне по-съпреживяем.