Когато пропуснеш нещо и някого

Когато в един ден има три събития на творци, които цениш, вместо да се чудиш как по време и след работа да смогнеш с всички, а и да ти остане ред за почивка, защото следващият ден също е работен… можеш да избереш нещо съвсем друго.

Така и направих в 12-тия ден на декември. След новинарско дежурство в радиото, започнало преди изгрев слънце, първо пропуснах изложбата-матине във Военния клуб на ученичка на талантливия художник Стефано Поповски, с която той ми бе споделял, че се гордее.

В нея, освен въздействащите творби на Стефано, с изключителното си музикално присъствие украси събитието и цигуларят Мичо Димитров. Две имена, достатъчни да ме мотивират, че събитието си струва! Самата Велислава Пежгорска, оркестрант в Представителния духов оркестър на ВВС, представи картини с ярък рисунък, напомнящ не само щриха, а и характера на Стефано. Вероятно има силна човешка синергия между двамата, щом и в рамките на всяка от картините зад тези на Велислава можеш да видиш Стефано.

Обратът в неговите творби засега за мен е невидим и ми е любопитно как ще се развие тематично и образно музиката в платната на художника, който вече неведнъж с фракталните си графики е доказвал, че математиката може да бъде изкуство и изкуството – математика.

А как изкуството помага е кауза от години на друг от приятелите ми, чието събитие на този 12-ти 12-ти също пропуснах – д-р Елена Радева Николова. За нея и каузите на нейната френска асоциация за културен обмен „Art Gallery Constantin France” съм разказвала неведнъж.

Тазгодишният й предколеден дар за каузата на Детската клиника към УМБАЛ “Св. Геори” в Пловдив да построи нов педиатричен и онкохематологичен комплекс, бе звездният концерт на двама световноизвестни цигулари, едно славно дуо и съвсем млад талант с широк хоризонт пред себе си. Елена отново направи чудо – и ако досега обединяваше майстори на четката и ценители на изобразителното изкуство, за да променя средата, в която работят лекарите в клиниката, този път направи чудо с виртуозните пловдивски изпълнители и любителите на класическата музика.

4732,80 лева събра само чрез входа за концерта инициативата й, а на сцената публиката аплодира наред с изпълнителите – проф. Ангел Станков и проф. Йосиф Радионов, клавирното дуо проф. Дора и Анастас Славчеви и 13-годишният цигулар, възпитаник на НУМТИ „Добрин Петков“ – Ренцо Ставрев; ръководителят на Педиатричниата клиника проф. Иван Иванов, доц. д-р Нарцис Калева, кучето-терапевт Мон, любим приятел на малките пациенти в детската клиника. С всички тях Елена се вълнуваше от хиляди километри, след дълъг ден във френската болница, където работи след 20 годишен живот на ръка разстояние от Париж.

Елена вече гори в първия си проект за следващата година – изкуството в него ще помогне за боядисването и осветлението на тази чудесна, но поизоставена в годините зала на Военния клуб, където пловдивчани отвориха сърцата си под мотото “Изкуство за живот”.

Звезди – но не в смисъла на тези, които искрят на небето или пък метафорично се прилепят до някоя знаменитост – а като лично име – беше в основата на третото пропуснато събитие в деня, за който разказвам. Звезди от Ахат пя в Under City заедно с необикновения пловдивски музикант Константин Кацаров.

Мнозина го познават само в тази му роля. А аз знам, че се превъплъщава майсторски и в други – като разказвач в романите си, автор и участник в проекта си Ренегат голд за представяне на неувяхващите български рок и поп хитове от 20 век, вдъхновител и организатор на благотворителни каузи. Той първи от музикантите призова за съпричастност към хората с рядката болест муковисцидоза, подкрепи с концерт и годишната кауза на Асоциацията им през 2013-та.

Организира, и вероятно не един – благотворителен рок концерт в подкрепа на Педиатричната клиника на пловдивската “Св. Георги”. Исках да чуя и миналия четвъртък как Коцето се раздава от малката, но топла и светла сцена под града, печелейки поредна лична победа в спора със здравето си. Но и вие може да го направите следващия петък, когато пак там – Under City – ще празнува 20 години от създаването на бандата си Ренегат.

Пропуснах всички тях, за да отида при мама. Посрещна ме, сплетена на две плитки.

И когато сестра ми също се върна от работа – бяхме съвсем като в детството. Три момичета на различна възраст. Всички – някога или все още – били учителки. И все още ученички в този живот. В който, ако пропуснеш нещо, то е, защото друг и на друго място има повече нужда от теб.