Под игото на профанизацията

Сюжет с  “Под игото” разпали страстите медийни преди Никулден. Мислех да не пиша по темата. Но понеже се очаква тя да продължи с гласуването на декларация в ОбС Сопот, след като през седмицата начело с кмета местни жители излязоха на протест срещу издание, в което архаичните думи и изрази в първия български роман са заменени с новобългарски – ще наруша “всемирната тишина” в душата ми по патриотични скандали. И ще си кажа:

Според мен нито “Под игото”, нито който и да е роман отпреди век не трябва да се “бърникат” от кой да е башмайстор или майстор на съвременното слово. И не защото става дума за  сакрализиране на литературата. А защото подмяната на архаизмите със съвременни думи е профанизиране на читателя.

Пак според мен – да си представяш, че с подобен “превод” ще увеличиш читателите на “Под игото”, меко казано е нелогично. Но да предположиш, че ще предизвикаш полемика – е най-ясното нещо на света. Кому е нужна, обаче?

На Вазов, по подразбиране, не. На издателството, решило да експериментира с първия български роман, със сигурност. Но едва ли.

Вярно, че в морето от литература днес как ще стане ясно, че си издал нещо, ако не му направиш реклама, а рекламните специалисти са на мнение, че скандалът продава най-добре. Но изданието съвсем не излиза сега.

През октомври в родния град на Вазов се проведе Научна конференция, посветена на 125-тата годишнина от създаването на “Под игото”. На нея около изданието с “превода” се е разпалила дискусия, но събитието привлече съвсем слаб медиен интерес и тя изобщо не попадна в мейнстрийма. За разлика от протеста в Сопот преди броени дни, незнайно по какъв повод върнал темата за “преведения” роман два месеца по-късно. 

Щастлива съм, че още през октомври за Радио Пловдив, където работя, направих интервю с учителка по литература от Сопот, участвала в юбилейния форум.  Говорихме за това защо трябва да се чете “Под игото” днес. И тя разказа за дискусията, както и за своето мнение по “преводното” издание.

Научила, че се готви подписка срещу него, макар и около 2 месеца по-късно, миналия понеделник потърсих директорката на къщата-музей “Иван Вазов”, за да разкаже за тази инициатива заедно с кмета. Щях да я попитам и защо се прави сега. В уречения час за интервю, обаче, жената ми обясни, че инициаторите на подписката се отказали да я правят. За момента.

Моментът обаче им се оказа идеален броени дни по-късно в ранни зори, когато с грижливо подготвени плакати двайсетина човека се бяха подредили на протест… на живо по телевизията. В духа на патриотичните протести от 21 век, имаше, разбира се, и гайди. А местният принос се прояви с… черешово топче.

Тук дори няма да акцентирам върху предложението, така смело обявено от сопотския кмет пред целокупния народ пред телевизорите, издателството да събере целия тираж на “преведения” роман и да го изгори на някоя поляна.

На никой от тези, защитаващи “българщината”, изобщо не му пукна от тази идея да се горят книги! И ако не беше страшна алюзията, сигурно щеше да е много, ама много смешно.

Телевизионният протест, тъжно напомнящ на изпита в главата, изучавана от българските шестокласници по литература, “Радини вълнения”, след новините се разви и в сутрешните медийни блокове, в статии, коментари, интервюта…

А в Радио Пловдив решихме да дадем думата на тези, които най-често потребяват изтерзания от използване за всякакъв тип манипулация роман – учениците. Така в един произволно избран клас на едно средно училище и една съвсем редова учителка по литература децата ми дадоха урок за шестица по мъдрост.

В радио-репортажа ми седми “в” от ОУ “Алеко Константинов” искрено си призна,   че среща трудности с езика на “Под игото”, но пита или намира в интернет или речник непознатите думи и изрази. Ако има подобно издание, ще го чете през ваканцията, а в клас е добре да чете оригинала, така, както той е създаден – обобщи едно от момчетата.

Без драма, без патос. И с кратък масов отговор – не, не е нужен протест заради изданието с превода.  Както казах, урок за 6-ца, изнесен от деца с необременени умове.

Разбирам седмокласниците. Те все още са старателни и търсят да си обяснят непознатото. Ще разбера и учениците от гимназиалните класове, които отново изучават Вазов и сред които малка част са с литературни интереси. Ако не разберат нещо само защото е написано на език от преди век, те няма и да потърсят начин да си го обяснят. Ще го оставят. И ще минат през урока пътьом. Първо защото са прагматични. И второ, защото живеят във време, в което масово и не без ярката помощ на много медии в няколко поколения вече се изгради цяла култура на промоциите, в която за ценности се наложиха кича, бързото забогатяване и силиконовата красота.

Книгата не е сред модата за новите гурута, налагани неуморно от тв формати и всякакъв тип онлайн инфлуенсъри. Освен ако не е животоописание на същите тези гурута, разказващи смело за своя тежък път към… покоряване на сърца и кариери. Или раздаващи още по-смело съвети за успех. Пак в покоряването на сърца и кариери.

В такава среда “Под игото” все повече ще може да се чете наистина само от ученици до осми клас – с превод или с помощ от мама, тате, рченик или интернет. А в оригинал само от хора, които истински се интересуват от литература. От слово. От история. От българския бит в развитието му. Ще се чете в оригинал и от хора, които си задават въпроси. За това откъде идваме и къде отиваме. Кои сме. Защо се променяме.

За съжаление – тези хора намаляваме… и живеем под игото на профанизацията… А кому е нужно всичко това?