110 години от рождението на лекаря, който нарече душите на 2 влюбени “осъдени”

110 години се навършиха на 25 юни от рождението на Димитър Димов – писателят, който най-добре познава симптомите на една неизлечима болест. Защото сам е лекар. Той нарече един монах от йезуитския орден и една английска аристократка “осъдени души” заради невъзможната им любов във време на смърт и опустошени човешки копнежи в края на гражданската война в Испания. Просто и без метафори озаглави другите си романи “Поручик Бенц” и “Тютюн”. И ни завеща около половин век след написването им още да търсим между редовете диагнозата и на времето, и на хората.

Националният литературен музей днес, 27 юни, организира изложба, посветена на живота му. Откриването на „Димитър Димов в писма и спомени“ е от 11:30 часа в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Автор на изложбата е главният уредник на къща-музей „Димитър Димов“ Милена Катошева, а художественото оформление е на Ивелина Велинова.

Роденият през 1909 година в Ловеч Димов израства в бащината си къща в Дупница. След смъртта на баща му на фронта през 1913 г. в Междусъюзническата войн, майка му се жени повторно. В София доведеният му баща работи като тютюнев експерт и Димов има възможността да изследва отблизо работниците и процеса на работа в тютюневите складове – ценен опит, който впоследствие ще му послужи в най-известното му литературно произведение.

През 1928 г. Димитър Димов завършва „Първа мъжка гимназия“ в София и постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. По настояване на втория си баща се прехвърля в Юридическия факултет след първия семестър, но после се връща обратно във Ветеринарномедицинския факултет, който и завършва през 1934 г. Работи по специалността си в София, Бургас, с. Ваксево, Кнежа.

От 1939 г. е асистент по анатомия във Ветеринарномедицинския факултет на СУ, а през 1943 г. заминава на специализация по хистология на нервната система в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал“. Година по-късно се връща в България, а от 1953 г. е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ „Г. Димитров“ в София. Въпреки своята последователност и професионален опит в медицината, името на Димитър Димов и до днес се свързва главно с литературата.

Още в последните години в университета той учи испански език и започва работа по първия си роман – „Поручик Бенц“, който вижда бял свят в края на 1938 г. Автор е на над 20 научноизследователски трудове и на редица разкази, пиеси и пътеписи.

Антивоенният роман „Осъдени души“, повлиян изцяло от престоя на писателя в Испания, е преведен на сърбохърватски, унгарски и полски език, екранизиран е и му носи държавна награда. Най-известното му произведение – романът „Тютюн“ – се радва на цялостен превод на 18 езика, сред които немски, унгарски, испански, френски, японски, монголски и китайски, а части от него са преведени на английски, италиански, есперанто и арабски език.

От 1964 г. до сетния си час Димитър Димов е председател на Съюза на българските писатели. На 1 април 1966 г., връщайки се от среща на писателските съюзи на България и Румъния, Димитър Димов получава масивен инсулт и умира.

През май тази година в Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна бе връчена първата Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“, учредена под патронажа на кмета на Община Варна по повод 110 години от рождението на писателя. Приза получи французинът Жером Ферари за романа „Проповед за падането на Рим“, отличен и с „Гонкур“ през 2012 г. Председателят на журито на Европейска литературна награда „Димитър Димов“ – писателката и негова дъщеря Теодора Димова, връчи лично наградата на Ферари, който се пребори за първото място с руснака Дмитрий Глуховски, българина Добромир Байчев, литовеца Саулюс Шалтянис и британката Тайе Селаси.

На 1 октомври 2019 г. започва подаването на заявки за второто издание на Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“.

110 години и още ще четем книгите му… защото заразата във всяко общество мутира във времето и само истинските лекари могат да я спрат, разказвайки за нея.