Костенец – тема с продължение

С продължение, защото миналия път разказах за места, които са на пешеходни разстояния от курорта Вили Костенец. Но ако сте от хората като мен, които не обичат да оставят колата да скучае десетина дни, със сигурност ще се огледате за интересни обекти в околността – разнообразие и за вас, и за автомобила. Вече съм споменавала за пътуване до Боровец. Тук ще допълня, че от Вили Костенец дотам се стига само за 40 минути през селата Марица и Радуил. Ако искате да избегнете многото завои, когато подминете Долна Баня, може да последвате отбивката за Гуцал, да продължите до Самоков и да влезете в Боровец по лекия път. Аз винаги съм предпочитала първия вариант, макар че не липсват дупки и изкъртен асфалт по краищата на шосето. Веднъж съм пукала гума на 3 км от Боровец, но когато тръгна натам, пак ще избера тоя път. Та думата ми беше за Боровец. Разходката там винаги е приятна, в която и посока да тръгнеш. Но да си в Боровец и да не отидеш до Двореца Царска Бистрица, си е голям пропуск. Стига се лесно и бързо, само трябва да се продължи по централния път след станцията на кабинковия лифт. Пред входа на Царска Бистрица има паркинг. Не е голям, но и на отсрещната страна на пътя има удобни за паркиране места. Дворецът е отворен за посетители от четвъртък до неделя.

Прекрачваш входа и попадаш в чудно красив и подреден парк, чист и отлично поддържан. Няма как да не си помислиш, че ако има Рай, много прилича на това място. Алеите се извиват и те водят към двореца, галерията с уютно кафене, параклиса или централата.

През имението тече река Мусаленска Бистрица, чийто път тръгва от Леденото езеро – най-високото планинско езеро, над 2700 м н.в. Тук реката е опитомена и интересно терасирана.

Мостчетата и зеленината, сред която има оформени кътчета за кратка почивка, са истинско вълшебство.

Дворецът е имал предназначение на ловна хижа за царското семейство. В архитектурата на постройките преобладават елементи от българския възрожденски стил, но личи и европейско влияние. За съжаление, посетителите могат да разглеждат само отвън.

За сватбата на Калина и Китен тук е построен и параклисът „Св. Йоан Рилски Чудотворец“.

Електроцентралата, която снабдява двореца с ток, е произведена с части на Сименс през 1912 година и до днес работи в оригиналния си вид. През 1983 година ВЕЦ Царска Бистрица е включена в така наречения енергиен пръстен на България.

В галерията могат да се видят картини и предмети от личната царска колекция.

Тук е и кафенето. Ще ви обслужат любезно, кафето е хубаво, така че почивката ще е приятна. Отпийте студена планинска вода от чешмичката, порадвайте се на гледката към реката – отвисоко е още по-хубава.

После може пак да пообиколите, за да се заредите още малко от свежата зеленина.

Ако искате да прибавите малко по-различен нюанс в емоцията, на връщане /а защо не и в отделен ден/ може да се отбиете във фермата за щрауси в Долна Баня. На много места в града има табели, които те насочват към мястото. От централния път дотам има само два километра. Името на фермата е весело – „Щраусово забавление“, такива са и хората, които те посрещат.

Отглеждат се черни африкански щрауси, наречени така заради оперението на мъжките. Там ще ви разкажат интересни неща за големите птици, ще ви пуснат при тях, ако пожелаете да ги погалите или да им дадете нещо за хапване. Запознахме се с Насето, Данчето и Снежка, вероятно едни от най-кротките и дружелюбни щрауски.

Обясниха ни, че мъжките са агресивни понякога, затова ги погледахме от разстояние. Това е Иван, който бил с най-буен нрав.

Не опитахме щраусов омлет или крем карамел, но изпихме по едно кафе и нещо разхладително в компанията на любезната управителка. Тръгнахме си с дребни сувенири – магнитчета и щраусови пера, както и с голяма доза добро настроение.

И така до следващата тема с продължение.