Ястребец – 2369 метра по-близо до слънцето
На това място можеш да попаднеш случайно само първия път. Всяко следващо ходене е съзнателно и специално планирано. Отправна точка е курортът Боровец. Ако сте отседнали там, отделете си време за няколкочасова разходка, като се качите 1300 м по-нависоко, за да се заредите с цял куп положителни емоции. Ако пък не, мога да ви уверя, че пътуването се осъществява спокойно в рамките на един ден, особено за ранобудниците. Е, ако тръгвате от Русе, май трудно ще се получи за един ден, но не е невъзможно. Това, с което трябва да се съобразите, са почивните дни на кабинковия лифт – понеделник и вторник /според лятното работно време/.
И така, вече сте в Боровец. Станцията на лифта се намира в центъра на курорта, точно срещу хотел Самоков. Паркингът е голям, но в съботните и неделните дни се пълни доста бързо и може да се наложи да си потърсите друго място за паркиране. Възможност е паркингът срещу хотел Айсберг – не е далече и със сигурност там ще успеете.
Купувате си билет на касата, двупосочният струва 15 лв. за възрастни, мятате се в кабинката и потегляте. Около 23 минути са достатъчни, за да се озовете на последната станция – връх Ястребец. Гледката, която те посреща още със слизането от лифта, е повече от великолепна и само заради нея си струва да се качиш там пак и пак, и пак…
И макар че пред други красоти възкликва Алеко, всеки път на това място се сещам за думите му: „В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!…“. Но това е само началото. Не се задържайте прекалено дълго, може да го направите на връщане, след като вече сте се разходили до хижа Мусала. Пътеката е достатъчно широка, достъпна, изключително приятна. До хижата се стига за около час, заедно с кратките почивки и фотопаузите.
Почти през цялото време срещу вас е връх Мусала, а вляво от него – Иречек – със своите 2852 м е трети по височина в Рила. Прелест! От време на време се спирайте и поглеждайте назад към връх Ястребец и надолу към Маркуджиците, та чак до селата Марица и Радуил, откъдето започват завоите до Боровец – заслужава си.
По пътя те спират и красиви цветя в жълто, синьо, лилаво, сгушени до храстите от клек.
А ако отидете там през август, ще ви порадват избуялите в цикламени цветове дивачета.
Когато за първи път извървях тая пътека, имах възможността да видя едно от Мусаленските езера, което явно е съвсем маловодно, защото на следващата година от водата нямаше и следа. Намира се вдясно, още преди да се стигне до хижа Мусала. Гледката е чудна!
След още пет минути по пътеката се озоваваш до хижа Мусала и пред теб се открива поредната красота – Долното Мусаленско езеро. Хижата се намира на 2389 м надморска височина, само 20 м над Ястребец. Ако не сте похапнали нищо по време на другите спирания, това е мястото – уверявам ви, че и обикновената вафла там ще ви се стори много по-сладка.
Някой може да каже: „Да дойдеш тук и да не се изкачиш до връх Мусала, това е вятър работа“. Няма да се съглася с такова мнение. Струва си и още как, още повече, че в началото споменах за кратка, приятна и лека разходка. За изкачването се искат и време, и усилия. Аз все още не съм покорила нашия първенец, това предстои, живот и здраве.
Починете си, дайте още малко време на сетивата си да попият от красотите наоколо.
На връщане пътят се взема по-бързо, ако не се обръщате прекалено често назад, за да погледнете още веднъж към върха. Ще имате възможност да му се радвате, ако се отбиете на терасата на хижа Ястребец, преди да се качите на лифта. Не пропускайте да го направите, защото освен да си починете, може да опитате от вкусното кисело мляко с боровинково сладко или да изпиете по един ароматен билков чай. А ако това е гарнирано с невероятно красива гледка, какво повече може да иска човек в този момент…
Ако ви остане още от времето, което сте си определили, може да надникнете и от другата страна на лифтената станция. Очите ви ще благодарят за подарените още хубости.
При ясно време погледът може да стигне до язовир Искър.
Е, накрая идва време да се отправите към станцията на лифта. Докато слизате надолу, пак има какво да радва очите ви. А когато се приберете и отнесете спомена от видяното, той ще топли дълго и сърцата ви.
До следващата дестинация и следващото преживяване…
