Пловдив може да прегърне света – и от кулата на 2019-та, и от дълбините на хилядолетното си минало

Културата на всеки град започва тогава, когато жителите му осъзнаят силата си като общност с една цел – да създават среда, в която да се развива и личния им живот, и животът на града. Следите от 8 хиляди години в Пловдив показват самоосъзнаване по-силно от разрушителната мощ и на времето, и на дребните човешки страсти. Завистта, злобата, омразата и противопоставянето могат и да побеждават в някои битки за слава тук и сега, но в изначалната война между злото и доброто съзидателната енергия на светлите хора е по-силна. Иначе няма да има утро.

А утро под тепетата имаше и ден преди началото на официалната програма, с която градът ще се представя пред света като европейска културна столица тази година. Утро ще има и след откриването й. Защото културата в Пловдив не започва утре, нито ще свърши с последното събитие на проекта “Европейска столица на културата”.

Това, което този проект има изключителният шанс да направи, обаче, е да рекламира живите творци на Пловдив пред чуждестранна публика не еднократно и с едно събитие, а в продължение на цяла година с повече от 500 артистични изяви във всички жанрове и форми на изкуството! При това, представяни на своя уникален с древността си терен!

И да, със сигурност до началото на 2019-та градът можеше да има нова изложбена галерия, нов дом на операта, чисто нов градски площад. Можехме да се радваме на магията не на няколко, а на всички възрожденски къщи в Стария Пловдив – реставрирани и обживяни с шарките на съвременните творчески търсения. Можехме да имаме отключено Кино Космос. И тютюнев квартал без ленти, опасващи сгради с история, превърнали се в опасност за пешеходците. Но ако с възпроса “защо” журналистите и обществеността досега не са предизвикали промени, днес е безполезно да го правят челна новина.

Защото челната новина вече е друга – началото на една творческа година за Пловдив, която може да фокусира в него погледа на стотици хора, които иначе едва ли биха разбрали, че го има. И ако дори само от чисто любопитство решат да го посетят, те ще видят това, което е свършено, и ще почувстват това, което като енергия им предадем всички ние, пловдивчани по рождение и по дух.

Зная го, защото живях почти две години в чужд град. Обикалях го, опознавах го, влюбвах се в него заради усмивките и приятелството на хората. Но Пловдив носех в себе си – и хълмовете, и реката, и Главната, и Стария град, и кварталите, в които съм живяла.

Оставих частичка от всички тези така пловдивски места у тези, с които ме срещна животът в Аликанте. Оттам вече избледнява спомена ми за затворените улици дни преди празничните градски шествия, телените ограждения и полицаите с автомати по протежение на един от централните площади през целия юни, когато на пиротехническите спектакли, наречени Масклета, гърмят фойерверки като при военно нападение. Но ще продължи да ме вълнува изобилието от цветове, аромати и вкусове, избухващата като бугенвилия емоция от засмяните лица и усещането, че градът ме прегръща.

Иска ми се всички, които живеем под тепетата, да можем да предадем подобно чувство на хората, които ще дойдат тук.

Защото Пловдив може да прегърне света – и от многоетажната сцена, построена като кула на централния градски булевард специално за откриването на програмата на града като европейска културна столица. И от всяка стълба и порта към национални, регионални, държавни, общински и частни галерии, сцени, дюкяни, капани, площади, улици, ъгли, музеи, работилници и творилници – все места, които представят пловдивската култура не тази само година, а много преди и със сигурност след 2019-та!

И защото местата са хората – вярвам, че разрушителната мощ на дребните човешки страсти няма да се окаже по-силна от хилядолетния ни град. И ще успеем като тези преди нас да осъзнаем силата си като общност с една цел – да създадем среда, в която да се развива и личния ни живот, и животът на Пловдив така, че да оставим обща следа за бъдещето.

Програмата на Пловдив като Европейска столица на културата, новините и важните неща може да намерите в тематичната фейсбук страница. За културните събития извън нея аз лично ще следя всички публични събития и покани, които получавам. А в моя блог ще разказвам за тези, които са ме развълнували като творец и зрител. Може и наивно да ви звучи, но вярвам, че изкуството може да направи света по-човечен и точно от това имаме нужда днес.

С поздрав от ЕСК (Европейска столица на културата), ЕК (има много начини за разчитане, дори и като Екатерина Костова) 😉

снимки: Юлиан Георгиев, Екатерина Костова