Отворено писмо до втори и трети клас в НБУ “Слово” Аликанте
Здравейте, деца!
Макар че в живота си говорите и ви преподават много езици, ето че отново влизате в неделното училище, където общувате на български и се срещате с езика, литературата, традициите, историята и географията на България. Миналата година научихме взаимно един от друг много.
Опитвам се да отгатна какво ви вълнува днес – макар и само няколко месеца след като ви дадох свидетелствата, знам, че сте пораснали в мислите и мечтите си толкова, колкото сте имали смелостта да поискате. Едва ли ще успея да позная с точност. Но по-важно е вие сами да се научите да разпознавате себе си. И когато растете, да управлявате волята си с разум, но и с душа.
Тази година аз няма да бъда с вас в клас, защото се върнах със семейството си в България. Но от все сърце ви пожелавам радостна и успешна година. Учете българския език, използвайте го, четете книжки… защото нали помните приказката за най-голямото богатство? И да не ви се вярва днес, един ден ще откриете, че всяка азбука отваря цяло съкровище от знания, ако знаем как да го отключим. Искайте да разбрете как, не се отказвайте да опитвате, не се страхувайте да грешите, нито да се променяте.
А аз ще ви разкрия една тайна – вие ще бъдете винаги с мен не само защото вече нарекох много от българските букви с вашите имена, а и защото вие бяхте моите малки весели ключета към сърцето на България, докато живях в Аликанте 🙂
С обич: Екатерина
