“Сцена на кръстопът” откри с балет 22 си театрален сезон

Има нещо символично в това тетрален фестивал да стартира без думи. 22-ят сезон на “Сцена на кръстопът” снощи започна точно така – с балет. Драматичната любовна история на Ромео и Жулиета разказаха с танц  момчетата и момичетата от Балет “Арабеск”. И не защото не беше чувствено, а тъкмо заради това – е интересно дали  представленията на няколко сцени в следващите дни ще прескочат летвата на откриващия спектакъл като внушение. Но с думи.

“Театъра вълшебното” е ключовото послание на фестивала тази година. Негов автор, традиционно, е поетът Елин Рахнев. Нетрадиционното за това издание е, че по негов текст за първи път е композиран химн, който зазвуча премиерно снощи преди да се вдигне завесата на сцената на Драматичен театър Пловдив. Така ще е и с всяка пиеса, която ще се представи на фестивала.

Нетрадиционно още е, че тази година в афиша на “Сцена на кръстопът” няма постановка на Пловдивския театър. “Подготвяме се за Пловдив – европейска столица на културата”, ако бяхме ангажирали колегите да репетират за фестивала, реално щяхме да ги лишим от лятна ваканция” – ми обясни заместник директорът на пловдивската Драма Деница Димитрова в отговор на въпроса ми за липсата на местна пиеса във фестивала.

Той, оказва се, е достатъчно жилав да устои през годините на предизвикателствата около вечния проблем за арт форматите у нас – финансирането. Това се случва не без съдействието на ключови меценати като Димитър Георгиев, който и тази година не само участва в пресконференцията за начало на фестивала, но и в откриването му.

Заместник министър на културата и заместник кмет по културата тази година излязоха още на сцената преди първото представление, за да дадат старт на “Сцена”-та заедно с директора на пловдивския театър Кръстю Кръстев. След кратките поздравителни слова, съвсем не по сценарий, на сцената се качи и Божана Апостолова – отдавна “излизаща” от определенията “поетеса” и “издател”.  Тя благодари на тези, които поддържат огъня на фестивала през годините, и връчи на Кръстев за вдъхновение… галон с уиски.

“Благодаря за букета”, галантно отговори той и поведе официалните лица към почетните първи редове, за да се насладят на “Ромео и Жулиета” на “Арабеск”. Семпла, но метафорична сценография на Иван Токаджиев. Въздействаща музика на Сергей Прокофиев. Изящна и чувствена хореография на Боряна Сечанова. Цяла плеяда талантливи танцьори. Драматичен сюжет, който не те угнетява, обаче. И ти оставя усещането за любовта като силата, която преобразява живота. А и смъртта.

Тази вечер, вече с думи,  друга любовна история – на двама седемдесетгодишни Ромео и Жулиета в Япония, ще разкажат на Камерна сцена от 19,30 Мария Сапунджиева и Тодор Близнаков  с постановката на Борислав Чакринов “Къщата на спящите красавици “.

Спектакълът е на Бургаския театър “Адриана Будевска”,  текстът е на Дейвид Хенри, а преводът – от Татяна Иванова.

А какво ще избера аз, за да ви представя от 22-та “Сцена на кръстопът” още? Очаквайте – защото театърът наистина е вълшебство, а тази есен аз имам нужда точно от него. С думи или без думи без значение – но вълшебство 🙂