Райко Матеев: Когато започнем да виждаме малките неща и да спасяваме бръмбари, едва тогава ще тръгнем към върха на духовната планина

“Едно несъстояло се интервю по наша родна TV…” привлече вниманието ми тази сутрин, докато преглеждах фийда във ФБ. Репликата е от стената на Райко Матеев, един от двамата българи в Тайланд, които следяха за медиите в България драматичната история от наводнена пещера, в която при крайно екстремни условия преживяха половин месец 12 деца и треньорът им. Спасителната акция обедини света и докато от много страни се изпращаше технологична и логистична помощ, а енергията на хиляди хора като че можеше да разтвори пещерата като във вълшебните приказки и да понесе на крилете си и едните, и другите… местни земеделци се отказваха от реколтата си, за да помогнат. И ако някои наричат спасението “чудо”, време е да разберем, че без незабележимите чудеса всеки ден няма как да излезем от нито една житейска пещера. Не само защото няма да виждаме светлината в дъното й, а защото просто няма да разбираме, че е пещера. Мислите ми удивително съвпаднаха с това, което прочетох.  Ето защо го попитах  дали е съгласен “несъстоялото се интервю” да се случи в F2F TV. Благодаря му, че прие. А аз съм готова да споделям дневника си с всеки, който по своя си път стига до “малките” тайни, променящи живота ни – бавно, но вярвам, че ще е необратимо.

Райко Матеев: “Имах огромното желание да помогна в разгадаването на тайните на победата над пещерата, но за съжаление водещите като че ли потърсиха лесно смилаемото и атрактивното, прекъснаха ме почти в началото.
Аз обаче мисля, че знам точните отговори на предварително зададените ми въпроси, ето я и цялата история, вече в писмен вид:
1. Въпрос – Една изумителна история, говори се, че е най-мащабната, най-голямата спасителна операция провеждана някога – от дъното на безнадеждния мрак и от смъртта бяха върнати обратно на горната земя 12 деца и техният учител, пред очите на целия свят. Да погледнем сега какво стои зад всичко това. Вие какво видяхте?

Мисля, че не е нужно да преповтаряме случилото се, всички технически детайли по акцията са известни, пещерата вече е празна, днес започна пълното почистване на района, както и постепенното изваждане на всичко в нея, оставено от хората. Пещерата трябва да възстанови предишната си природна чистота.
Вие искате да научите къде са изворите на тази огромна духовна сила, откъде тайландците черпят своята непоколебима сила и воля за победа?
За да мога обаче да дам точно обяснение на този въпрос, ще трябва да разчупя рамката на въпроса ви, защото той неизбежно ще ме вкара в матрицата на нашето българско мислене. Аз пак ще ви отговоря, но през друг вход на пещерата.
Тайланд ме научи да виждам и най-малките, за много от нас напълно несъществени и дори ненужни за отбелязване дреболии…
Ще ви разкажа за един кратък преживян от мен миг, един от хилядите в огромната житейска енциклопедия на будистки Тайланд.
Преди година джипът ми скъса водно съединение и спрях аварийно в малко полуградче, на 1,300 км на север от Пукет, почти в средата на нищото. Местните полицаи с усмивки ми помогнаха да намеря единствения автосервиз в селцето и шефът му, г-н Вирачай, веднага се навря под капака на двигателя… Неочаквано прелетя красив зелено-кафяв бръмбър, блъсна се в омасления гащеризон на майстора и после падна безпомощно на циментовия под. Без изобщо да промени изражението на лицето си г-н Вирачай нежно побутна бръмбарчето на парче картонче и внимателно го постави в тревата на близката градинка. След това със същото каменно изражение отново се напъха под капака на двигатателя… Усещате ли как настръхвате? Защото тогава аз настръхнах от поредния тайландски урок!
Ние, българите, често преминаваме през полето на живота ни като стадо слонове в стъкларски магазин, газим, тъпчем, мачкаме се, пробиваме си път с лакти, ритници и юмруци и не се интересуваме от нищо, което не е в наша изгода или полза. Мисля, че всичко започва от там, от спасения бръмбър, от внимателното преместване на заспалото куче на пешеходната пътека, от подаването на ръка на човека до теб, който се е подхлъзнал и се стигне до гмуркането в подземни сифони с километрични дължини. Но ние някакси не успяваме да видим, че това е едно и също, за тайландците всички живи същества са еднакво ценни и заслужават вниманието им.
Когато и ние, българите, започнем да виждаме малките неща и да спасяваме бръмбари, едва тогава ще тръгнем към върха на духовната планина.

2. Въпрос – Къде се крие силата на Тайланд? Какво помогна на хората там да преодолеят кризата?

Пак ще се наложи да влезем през друг проход на пещерата, за да осветя въпроса ви защо тайландците са толкова сплотени и единни. Примери много, а аз избрах един от най-ярките.
Всяка година в Кралството на 12-ти август е денят на Майката. На този ден всички тайландци без значение от тяхната възраст, социалното положение, образование и дори богатството им падат на колене пред майките си, поднасят ѝ малко венче от бели жасминови цветчета и благодарят с поклон за това, че им е дала живот. Майката полага ръце на главите им и ги благославя. Този ритуал се предава от поколения и ще продължи през вековете. И именно точно този респект към родителите, уважението към по-старите хора и изключителното внимание и загриженост към децата и немощните прави веригата на живота им толкова здрава. Тя идва от вековете и продължава в бъдещето. Скъса ли се дори една от брънките ѝ, миналото ще се забрави, а бъдещето ще потъне в мрак. Дали успявате да следите мисълта ми?

3. Въпрос – За манталитета, възприятията и начина, по който родителите и децата дочакаха тяхната дългоочаквана среща?

Будизмът ни учи на търпение, учи да не се гневиш, но и да не цвилиш от радост при успехите си, да бъдеш умерен във всичко, да следваш средния път. Тайландците високо ценят три основни житейски умения – да можеш да постиш, да можеш да чакаш и да можеш да мислиш. Мисля, че това дава ключа към поведението на хората, участници в тази драматична акция.

4. Въпрос – За тези, които помогнаха, които наводниха нивите си, които оставиха живота си в името на спасението на децата….

Това е нещо напълно естествено и нормално за тайландските будисти, да помагаш и дори да се жертваш в името на живота е тяхно призвание, дълг и чест. Зачитането на живота във всеки негов аспект е едно от основните правила на теравадския будизъм, който масово се изповядва в Тайланд. Обратното, отказът да окажеш помощ, да си врътнеш задника и да подминеш безучастно нуждаещите си от помощ би ти донесло освен тежка кармичност, но и срамът да бъдеш посочен като низше човешко същество. А тайландците ненавиждат да се срамуват, те имат невероятно чувство за лична гордост!
Не може и не бива да отделяме будистката философия от социалната психология и поведение на тайландците, би било огромна грешка, защото те са неразривно свързани.

5. Въпрос – Какво е да останеш толкова време под земята, в студена, влажна пещера, сред мръсни прииждащи води – в началото, доколкото знам около 10 дни без храна и чиста вода – за здравето и психиката на тези деца?

Без храна можеш да останеш дълго, седмици или дори повече от месец, преди години аз достигнах цели 45 дни без абсолютно никаква храна, само на дестилирана вода в желанието си да се прочистя. Но без вода до няколко дни жизнените функции спират. Захранването после обаче отнема почти двойно повече време, поради това, че при дълго гладуване перисталтиката на червата спира и дори една хапка може да причини смърт.
Децата в болницата вече са под медицинско наблюдение и са в стабилно здраве.”