„Ръкопис, намерен в Сарагоса“, писан преди 250 години, за първи път в цялост на български
За първи път на български език се появи пълният текст на един от най-важните романи в историята на литературата „Ръкопис, намерен в Сарагоса“ от полския граф Ян Потоцки, започнат през 1794 г., продължен, но незавършен през 1804 и най-сетне – представен в окончателната му версия през 1810 г. Големият литературовед
Цветан Тодоров смята романа за „шедьовър на фантастиката“, мнозина критици сравняват Потоцки с Борхес. Преведен на всички основни езици, това е разказ, който няма да оставите преди да затворите и последната
страница – ни уверяват от Издателство Изток-Запад, под чийто знак излиза книгата в превод от френски на Георги Цанков.
Определят я за предизвикателство, което поемат само заклети рицари от Ордена на думите. И още – “наслаждение, което изпитват само онези, чието съзнание е чисто и широко отворено. Тя е път, по който се тръгва с лек багаж. Тя е едно лукаво намигване, направено преди 250 години от поляк на име Ян Потоцки. Тя е галантна, вятърничава, философска, красива и понякога ужасяваща. Тя е океан от истории. Тя е всичко, което една книга трябва да бъде и нищо от онова, което сме очаквали”.
Готови ли сме да я отворим?
Историята в романа е разказана от Алфонс ван Ворден – офицер от Валонската гвардия, който през 1739 г. тръгва към Мадрид, за да се присъедини към испанската армия. Странни обстоятелства отклоняват пътя му и го отвеждат в Сиера Морена, където в продължение на 66 дни той живее на границата между съновидението и реалността, познатото и непознатото, християнството и исляма, лудостта и здравия разум. Среща зли духове в тела на обаятелни жени, кабалисти, разбойници, принцеси и записва разказите им, в които се преплитат митове, апокрифи, религии и философии. Резултатът е калейдоскоп от истории, които понякога излизат извън контрол. Изненадващи събуждания под бесилките, на които висят братята Зото. Съзвездия, които слизат на земята, за да погъделичкат нечии крака. Мъже, които се оказват жени и жени, които са всъщност мъже. Връзки, които противоречат на морала. Блудства. Приятелства. Влюбвания. Противоестествени, свръхестествени или точно обратното – ще решите сами.
„Ръкопис, намерен в Сарагоса“ е книга, която можеше да е написана и вчера. Книга, която напомня на „Декамерон“ и „Хиляда и една нощ“. Книга, в която историите са пълни с готически ужас, вълшебни приключения и удивителни персонажи. Всяка от тях може да бъде прочетена поотделно, но заедно съставят безценен и ненадминат роман, където любовта и толерантността побеждават моралния фанатизъм и лицемерието. Почти три века по-късно, обградени не от магии и инквизитори, а от смартфони и политически лидери, все още копнеем за тези победи, нали?
Полският режисьор Войчех Йежи Хас прави филм, базиран на романа на Ян Потоцки. Той излиза през 1965 г. и жъне забележителен успех в Полша и останалите европейски комунистически държави. Години по-късно е открит от Мартин Скорсезе и Франсис Форд Копола, които насърчават разпространението му в Америка.
информация и снимка: Издателство Изток-Запад
