Възкресение на радостта

Радостта на Възкресение или възкресение на Радостта?

Не е нито време, нито място за игра с думите. Защото отдавна вече сред пиршеството им в социалните мрежи, забравихме да почистваме душите си и да оставаме насаме с тишината в нас и извън нас.  Да се учим да се подреждаме в хаоса й. Да хармонизираме гласовете на съмненията си и да се опитаме да звучат единно като в хор. За да извличаме от тях вдъхновение, а не омраза.

Затова 11 века след като по българските земи Възкресението радва толкова много хора,  за всички, които го празнуват и днес, нека е… весел  Великден и с въздържание от многото думи. Пост за пречистване от липсата им на смисъл. Причастяване към радостта – тиха, като на природата.

С поздрав 🙂