Пълен куфар с книги за Америка или как 30 книги с автограф на български автори чакат читателите си в Чикаго

Голямото есенно пътуване на три от книжките ми започна от Аликанте в първата седмица на ноември. В ръчния багаж на две дами, дошли на гости при децата си тук,  скоро след това бяха вече в Пловдив. Погостуваха на дъщеря ми, която ги опакова с вниманието на истински вълшебник, за да не разпилее  думите, събрани между кориците. После ги изпрати само на 30-тина километра от Пловдив, в дома на живеещата вече 17 години в САЩ Ваня Божилова-Креймър.

За някои – първият глас на първото частно пловдивско радио „Канал Ком“. За други – кореспондентката от Пловдив и региона на Радио „Експрес“ или редакторката на сутрешния блок на БНТ в последните 2 години на старото хилядолетие. За трети като човекът, който в продължение  три години и съвсем доскоро имаше осъзнатата мисия да изгражда мостове и дава глас на българите по света в Би Ай Ти. За четвърти – като вечно ангажираната с родна кауза българка в Щатите.  А за мен още от студентските ни години в Пловдивския университет – момичето, което се усмихва с очите си, дори когато е тъжно. И още – причината за пътешествието на книжките ми през две страни в… трета.

Защото от България те отлетяха с презокеански самолет до Чикаго. Но не за да се върнат, а да останат, откривайки нови приятели. КНИГА С АВТОГРАФ е идеята на Ваня, в която се включих по нейна покана. В светлата седмица преди Рождество пък  аз я поканих да сподели пред читателите на дневника ми историята на тази чудесна инициатива:

Ваня Божилова-Креймър: “Обичам книгите, не случайно завърших Българска филология. Но съвременната българска литература не само я обичам, а и я подкрепям с цялото си сърце като купувам и чета почти всичко, което всяка година излиза. Правех го, докато бях в България, не съм спирала и от 1999-та, откакто живея в САЩ.
Тази година се наложи да се задържа повече в България. Можех да следя книжния пазар съвсем отблизо, да се срещна с много автори на премиерите им и това ме направи много щастлива. Познавам лично много от тях – Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Емил Тонев, Александър Секулов, Веселина Седларска, Христо Карастоянов, с теб сме учили заедно… Някои от тези писатели са идвали в Чикаго и са се срещали с българската публика тук. Защото знаеш ли – в Чикаго нашата общност е толкова голяма и цветна и може да срещнеш много образовани хора с изискан литературен вкус! Тук има Клуб на българските писатели в САЩ, който издава алманах на български език с името „Любословие“; в Университета има специалност „славянски литертури“…

Докато си бях в България тази година, се появи и тази чудесна инициатива за Споделена библиотека и с цялото си сърце реших да я подкрепя като предоставя български книги с личен автограф на авторите им. Нито един от тези, с които сама се свързах или мои приятели ми помогнаха да го направя, не отказа. Не каза, че няма време или желание. Всички се вълнуваха, че техните книги, техните дечица, ще стигнат до читатели в Америка.

Радвам се, че каузата ми доби ефекта на снежната топка. И въпреки че първите книги  са вече подредени и могат да се намерят  в “Споделена библиотека Магура” в предградиетo Арлингтън Хайтс, мисията ми продължава. Очаквам на Недялко Славов, на Антон Баев… в Пловдив се събират и още книги.”

Аз изпратих с обич моите книжки „Писма под възглавницата“, „Свети Никола от Залива на подковата“ и „Думите ме носят“. С тях и с Ваня в пълен куфар отлетяха още 27 томчета от 24 автори. Знам, че ще бъдат мост за българите в Чикаго, по който да стигат до България, макар и да не напускат новия си дом.

А аз продължавам да уча още един език, на който да разказвам истории. Защото вярвам, че думите – без значение с каква азбука са изписани и на кой език редят като пъзел послание – могат да ни отнесат там, където има кой да ги посрещне топло 🙂

Толпо да ви е с думите им, топло да ви е с думите ми и доскоро: Е.К.