Празничният 1 ноември в България и Испания

В България днес е Денят на народните будители. В Испания – Вси светии.

Приликата е, че се чества паметта на хора, които отдавна не са между живите. Защо си ги спомняме?

У нас – защото са били трън в петата на властта и камбана за ушите на приспаните от страха да чуят духа си. В Испания – защото страданията им приживе са били в името на християнството.

Разликата?

В България и сега се случва да се посяга на паметта им – с типична за средновековието страст. Или се яхва патриотарски, за да се разпали стара или нова вражда.

В Испания пред статуите им се притихва. И молитвата е обърната към днешния ден. Не срещам яростни дискусии за миналото на църквата, нито насаждане на вина и омраза.

Днешният ден е единствената отправна точка, всъщност.

Ще ми се у нас да не го цапаме, защото не можем да се примирим с това, че някой е по-умен, по-можещ, по-добър, по-щедър или по-знаещ, защото мисли различно от нас или защото самият той е различен. Ако родителите ни не са възпитали това у нас, няма как да разберем защо са били ценни будителите тогава и защо хората на духа са ценни и днес.

А коя е отправната ми точка за днес към Испания? Ученето да разбирам езика, хората и традициите им, да говоря, да пиша и да чета правилно. Ще ми се да мога да го направя по-бързо, но ученето не е магия. И минава през грешки. Ако ме е страх от тях, никога няма да се науча. А искам – защото ще стана по-богата с още една култура.

Извън празниците 1 ноември е просто началото на поредния месец.  Който е важен само за живите. Затова с очи към тях днес пожелавам по-малко средновековие в отношенията ни всеки ден и по-малко инквизиция за знаещите и можещите. Където и да е по света. 

снимка: ideArte