Макар и отдавна с Пловдив в сърцето си, поетът Петър Анастасов вече е и негов почетен гражданин

Петър Анастасов, поетът, чиито любовни послания ще светят като ключета за вратите  на много влюбени в живота души,  но и този, който се заключи за омразата на лешоядите от прииждащите като мръсна пяна делници на последните десетилетия, вече е почетен гражданин на Пловдив. Снощи той получи отличието на тържествена церемония в препълнената зала в Дома на културата „Борис Христов“ след като по предложение на Дружеството на пловдивските писатели общинските съветници казаха “да” миналия месец.

Щастлив съм, че събитието на връчването се осъществява в тази сграда, защото на сцената тук се игра първата ми пиеса „Обещай ми светло минало“, не успява да скрие вълнението си Петър Анастасов. 

Радвам се истински за наградата му. И още повече, че инициативата за нея, а и за още една – орден “Кирил и Методий” 1-ва степен, идва от братята му по перо. Снощи председателят на Дружеството на пловдивските писатели Антон Баев е прочел писмо с подписка до министъра на културата, с което Инициативен комитет под тепетата е предложил Петър Анастасов да получи ордена в деня, когато честваме българските букви.  В мотивите се посочва, че това ще е достойно признание за цялостното му творчество и всеотдайна книжовна дейност, в която наред с високите си постижения в духовния живот на родината и извън нея, Петър Анастасов никога не е забравил любимия си Пловдив. Не случайно химна на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, е по негови стихове, се казва още в мотивите на писмото.

Петър Анастасов е бил главен редактор на считания за свободомислещ вестник „Комсомолска искра” и дългогодишен директор на издателство „Христо Г. Данов”. Освен това е главен редактор на издателство „Христо Ботев“ и директор на издателство „Български писател“. Пише пиеси като „Обещай ми светло минало“, „От сняг помилвана душа“, „Голям колкото малка ябълка“, „Четирите посоки на света“, „Църква за вълци“ и „Живите от мъртвата махала“. По негов сценарий е заснет филма „Църква за вълци“, както и телевизионните новели „Малка промяна в звездите“, „Командировка за спомен“, „Оттатък ставаш невидим“.  Автор е на стихосбирките „Зимна нежност”, „Тройно огледало”, „Както те обичам”, „Хубава и проклета си” и др. Носител е на Орфеевия венец, награда „Пловдив“ за цялостно творчество, на националните литературни награди на името на Пеньо Пенев и Николай Лилиев и др.

А ако сте забравили как звучи щурчето на поезията и есетата му, нека ви го припомня през публикациите в PlovdivLit и Литературен свят.

Честито признание, Маестро! И щедри на думи години след 75-тия ти рожден ден!