“Между реалността и манипулацията” в началото на новия политически сезон

гост: проф. д.п. н. Георги Манолов

В сезона на поредния политически цикъл ректорът на Висшето училище по сигурност и икономика проф. д.п.н. Георги Манолов издаде монографията „Политическата реклама – между реалността и манипулацията“.

image description

Как звучат думите и посланията на политиците е особеният акцент в книгата, която е своеобразно продължение и надграждане на тезите на професора от предходните му два тома на „Политическият пазар”. И ако там се акцентира върху легитимните и нелегитимните форми на финансирането на политическата реклама, в новото изследване фокусът е на историята на българската реклама от Освобождението до днес и нейните метаморфози по време на прехода. Професор Манолов гостува на блога ми виртуално в един разговор с послания.

Е.К. Като автор на подобна монография, би било естествено да сте подбрали времето на представянето й специално, професоре. Затова и първият ми въпрос е – повече реалност или повече манипулация имаше в българската зима, пролет и лято на 2017-та?

Проф. Георги Манолов – Реалността и манипулацията в политиката са като сиамски близнаци. Почти винаги в реалната политика има голяма доза манипулация, най-малкото, защото театърът, наречен „политическо действие”, винаги е сезонен, защото ако сме имали слаб сезон, следващият трябва да е силен или обратно и т.н. Поради това, българската зима, пролет и лято на политическата 2017 г. трудно може да се определи еднозначно. И все пак, считам, че реалността доминира, тъй като след 27 години „преход”, българинът се нагледа на толкова много манипулации от рода на „плавен преход”, „ще ви оправя за 800 дни”, „ако комунистите не бяха профукали милиардите”….и пр., заради което е изгубил вяра в близкото бъдеще. Едва ли би могло да бъде иначе, макар че все още много и много хора чакат да дойде „демократичният” Кумчо Вълчо с тоягата” и тогава да видиш какво става. А това е най-измамната политическа манипулация на реалността….

Е.К. – Ако се върнем към Освобождението, от което започва вашето изследване, и проследим политическия живот у нас до днес – има ли някаква закономерност в периодите, когато в политическата реклама преобладава реалността и когато превес взима манипулацията? От какво се обуславя тази цикличност, ако съществува, подобно на природните сезони?

Проф. Георги Манолов – Следосвобожденския период на българската политическа реклама е изключително интересен и любопитен. Той е и твърде разнороден, тъй като включва различни исторически периоди, политически превратности, жестоки катаклизми, социални катастрофи и т.н. Затова не бих се ангажирал да твърдя, че винаги е имало закономерности в политическата реклама. Едно, обаче, според мен, е сигурно- като изключим „соцтоталитаризма”, през всички останали периоди, а и от 1878 до 1947 г. и от 1990 г. до днес, рекламната политическа манипулация винаги е била закономерен избирателен процес. Дори само поради това, че няма как да овладеете електората, ако не манипулирате неговото обществено съзнание в нечия полза /партийна или личностна/. Без значение дали слоганът ще бъде „Времето е наше” или „Сполука за България”. Просто защото, след манипулацията, на помощ идва реалността, която може да се характеризира с нашенската поговорка „докато умните се наумуват, лудите се налудуват”. Или по-народному казано, „граби, докато си на власт, защото не се знае кога ще паднеш от власт”… Очевидно, такива са закономерностите в съвременната българска политика и в този смисъл, може да се говори за „манипулативна изборна цикличност”.

Е.К. – Разкажете малко за “задкулисието” на изследването си – какво изучавахте: слова, интервюта, предизборни платформи и управленски програми, пр акции и слогани или друго? Къде повече е позиционирана днес политическата реклама – повече към реалността или повече към манипулацията?

Проф. Георги Манолов – Изследването на феномена „политическа реклама” е фундаментално, тъй като засяга неговия исторически генезис, развитие, състояние и перспективи като ключово явление в политическия живот на обществото. Тези изследвания са трудоемки, защото са интердисциплинарни, изискват много познание в различни научни области и доста години къртовски труд. Практически се наложи проучване на почти всичко от това, което посочвате / предизборни платформи, управленски програми, слогани, интервюта и др./ плюс класификацията, езика в стила и финансирането на политическата реклама/ легитимно и нелегитимно/. Сиреч, от появата на първата политическа реклама „Гласувайте за Цицерон! Той е добър човек!” /1-ви век пр.н.е. в древен Рим/, през нейното историческо развитие в Европа и Северна Америка до супермодерната интернет политическа реклама през 21-ви век / включително и до последните парламентарни избори в България преди няколко месеца/. И тук искам да отбележа един приятен факт на фона на всеобщото отричане на всичко българско и родно: от гледна точка на политическия маркетинг , българската политическа реклама /печатна/ се е развивала изключително професионално до 1947г., независимо от нейните исторически метаморфози / и крайности/. Това ясно проличава от анализа на тази реклама в 15 водещи български вестника /партийни и независими/ от 1878 г. до 1947 г., когато е бил ликвидиран политическият плурализъм…. А иначе, едва ли някой би оспорил истината, че рекламата все повече се „сродява” с политическата манипулация по време на предизборните кампании.

Е.К. – Вашето лично откритие от проучването и вашата прогноза за предстоящите слогани в най-близкия политически живот в страната ни?.

Проф. Георги Манолов – В България днес има десетки политически дърдорковци и политически врачки , които ден и нощ бабуват над това какъв апокалипсис ни чака утре и как тези или онези управляващи ще доведат до поредната социална криза. Аз не се наемам/ и не съм се наемал/ да правя светли или мрачни прогнози за бъдещето на страната , а още повече, да формулирам предстоящи предизборни слогани. Но мога да кажа само едно: този политически субект, който се опре на лозунга от типа „Да въведем ред в България”, има изключителни шансове да спечели идни парламентарни избори.

снимката е предоставена от проф. Г. Манолов