Летните фиести на Аликанте – споделена радост и грижа за града

Тази сутрин ме събуди птича песен. Миналите събота и неделя – боен марш. И реших да споделя с вас точно това – как празнуват хората в Аликанте. И как организират фиестите си. Ще ви разкажа за тези през лятото.

Истинско чудо е, че през тези почивни дни няма градски фестивал. Ако не броим Бялата нощ на музеите в петък, в която вратите им бяха отворени за гости безплатно до 1 часа след полунощ – днес и утре е чак неестествено без специфичния за тук градски празничен шум 🙂

Той далече не включва само глъчката на много хора, събрани на едно място. А прибавя към нея ритмите от дискотеки на открито, дефилета на аликантинските банди духова музика и според фиестата – фойерверки или възстановки на исторически сцени. Тътенът при избухването на петардите, димът или изстрелите с пушки посред бял ден и в двата случая са съпроводени с бурна радост на зрителите, сред които местните хора и стотици туристи, за чиято сигурност и удобство е помислено специално.

Прибавете към всичко това търкалянето на кеговете с бира, които зареждат изникналите по улиците заради празника увеселителни шатри, наричани „бараки“, смеха и страстните възклицания на и без това емоционално общуващите испанци и ще получите, макар и бегла, представа за звуковия фон на летните аликантински фестивали.

И ако за най-големия, Hogueras de San Juan, ви разказах още през юни, няма как да пропусна юлския Фестивал на маврите и християните – една от също вече утвърдените като емблематични улични фиести на Аликанте. Празничните й прояви са в продължение на месец, но петдневната кулминация в близкия до центъра на града квартал Сан Блас го преобразява напълно. По улиците му буквално изникват „замъци“ и е съвсем естествено да се разминаваш с мъже, жени и деца в одежди отпреди 10 века.

В тази петдневка щом часовникът удари 8 сутринта, екват маршове, с които сякаш под знамената за битка се строяват воини от филма „Ел Сид“. Всъщност, това са музикантските групи на маврите и християните в Сан Блас, които придружават общите им шествия по улиците на квартала не само сутрин, а и вечерта.

Графиците на дефилетата, а и на всички прояви по време на фестивала, могат да се прочетат по плакати, разлепени из целия град. А за удобството и на участниците, и на зрителите, основните улици на празника се осветяват допълнително, трафикът им се реорганизира и по тротоарите се подреждат трибуни и столчета.

Двете възстановки на битката за замъка Санта Барбара са венец на фиестата. Те се организират в два последователни дни и разказват първо за завладяването му от мюсюлманите, а след това – за възвръщането на християните в него. Историята се разказва в стихове, а „бойните действия“ за замъка, “построен” на кръстовището при парка на Сан Блас, продължават по протежение на централната му улица.

Не пропуснах да ви кажа, че епичната музика се изпълнява наживо, нали? И че под ритми, вариращи от латино до джаз, в така наречените „бараки“ под формата на замъци всички се забавляват заедно поне до 3 сутринта? А че сутрин улиците са чисти, защото са били измити в 5? Че в последния ден на фестивала за по-малко от два часа „бараките“ са разглобени, инсталациите за наливна бира – прибрани и боклукът – почистен веднага?

Градът продължава делничния си ритъм. В приятелство. По съседски задружно. Усмихнато. И с птичата песен сутрин 🙂

А следващата фиеста? Все още ми е първа година и не знам точно – но ще е скоро със сигурност. Ще ви разкажа и за нея.

Е.К.