Аликанте посрещна лятото с едномесечна фиеста на огъня и водата

Така изглежда Аликанте в полунощ на 24 юни – огромната палма от хиляди фойерверки, изстреляни заедно над хълма Бенакантил, където е разположена средновековната крепост Санта Барбара, осветява града едва за няколко минути. Но е гледка, която ще мога да запаля отново, когато са най-тъмни страховете за бъдещето ми.

Вероятно догодина ще почувствам друго. Сега, когато виждам всичко това за първи път,  все още се уча да разбирам живота в Испания. А тези нестихващи, шумни и пълни със светлина и цвят фиести, са част от него.

Седнете удобно – както направихме снощи с приятели – ще ви разкажа за най-голямата и обичана фиеста в Аликанте 🙂

Hogueras de San Juan или още Fogueres de Sant Joan (на местния език) е най-популярният празник за града. И ако тази огнена нощ, в която след гигантската бяла палма над Санта Барбара поетапно се подпалват всички 89 скулптури на кукли, разположени по кръстовища, улици, площади и алеи в целия град… то началото на празненствата се поставя с идването на юни. А приготовленията започват предния месец с избирането на Belleza de Hogueras (Красавица на огъня).

Конкурсът е изключително преживяване за малките момичета и девойките в Аликанте. Дефилетата, на които кандидатките шестват по червен килим, облечени в традиционните булчински облекла на аликантинките през 18 век, събират под открито небе хиляди хора. А малката и голямата победителка, Belleza de Hogueras, заедно с останалите отличени момичета, не само дават начало на фиестата през юни, но са и нейни красиви спътници през целия месец. Да си направиш селфи с една от красавиците тук е много популярно 🙂

През юни програмата гарантира на аликантинци десетки съпреживявания на таланта на местните художници, музиканти и дори акробати.

Музеят на куклите в града е с широко отворени врати за любопитни гости, а хората на Аликанте имат привилегията да гласуват за куклата, която да спасят от традиционното изгаряне на 24 юни.

И като става дума за кукли, нека ви разкажа за тези, които се палят след нощта на Сан Хуан. Те се изработват от хартия и дърво от различни артисти и са реплика на актуалните теми от обществения живот и политиката. „Строят“ се из целия град в седмицата, предшестваща посрещането на лятото. И са гигантски колоритен магнит за всеки, който по това време на годината е в Аликанте. Аз не успях да обиколя всички „скулптури“, но… срещнах очи в очи някои европейски политически лидери, снимах се пред учителя Йода и помълчах пред разголената Темида.

Тези гигантски 3D карикатури, придружени с послания от авторите им, се изгарят на 24 юни на три етапа от 12:00 до 3:00 след полунощ. 257 пожарникари, подпомагани от около 100 доброволци, се включват в кремацията от полунощ до около 3 часа. Твърди се, че температурата, която се вдига при лумването на огньовете, е около 1000 градуса. Добавете топлината на средизмноморския юни и тази на стотиците хора край „hogueras”-ите и може би ще си дадете сметка за градуса на емоциите в тази луда, луда аликантинска нощ…

Точно такава, обаче, е и предната. Защото на 23 юни – нощта на Сан Хуан – огньове се палят не по улиците на града, а на плажа Postiguet. Хората вярват, че ако прескочат пламъците, ще сбъднат свое съкровено желание. При кремацията на карикатурите от хартия и дърво пък се вярва, че така се изгаря всичко лошо, за да се отвори място за доброто през новата година. И в двете нощи след огъня главен герой на фиестите е водата. В първия случай – традицията е хората да се къпят в морето. А във втория – банята се осигурява от водната струя на пожарникарските маркучи, които потушават не само огъня от пламтящите карикатури, но и страстите 🙂

Не си мислете, че след тази нощ Аликанте заспива 🙂 Не… продължава да събира туристи още 4 дни в полунощ на плажа си за традиционната заря над Санта Барбара. А през деня – да ги води из улиците на стария си град, където ги връща назад във времето със средновековния си пазар…

И за да не пропусна нещо от този пъстър, шумен и неспирен юнски празник в Аликанте, нека ви кажа още какво е mascletà. 6 минутните пиротехнически спектакли на Plaza de Los Luceros забавляват хиляди хора всеки ден в 14 часа в седмицата преди нощта на Сан Хуан. Емоцията за аликантинци идва от ритъма, в който избухват фойерверките. Всяка година за победител се избира този, който е успял да „композира“ истинска музика от избухването на фойерверките!

И за да могат повече хора да наблюдават mascletà, през тази седмица, която подготвя посрещането на лятото, много фирми сменят работния си график и оставят следобедите почивни. По улиците в центъра се разполагат шатри, под които изникват барове и ресторанти на открито с многобройни музикални сцени и още по-многобройни маси и столове.

Тук има всичко в дните на фиестата, но традиционно се пие anis (мастика) и се ядат смокини и coca (кока). Не бързайте да отваряте невярващо очи – coca, всъщност, е специалитет от пай с риба тон, лук и кедрови ядки.

И понеже в Аликанте живеят хора от десетки страни, колоритът на традиционното шествие на националностите през тази седмица е впечатляващ. И да, България шестваше по улиците на топлия град с фолклорните си костюми и в ритъма на право хоро.

От 1928-ма година, когато Аликанте официално започва своята фиеста на огньовете, всичко това печели на града все по-голям поток от туристи. Медиите твърдят, че в седмицата преди кулминацията на фиестата на 23 и 24 юни, хотелите са изпълнени на 98%, а приходите от месеца стигат няколко десетки милиона евро.

Ето как простичко и на много езици „забавлявам се“ означава още „живея“. Аз и приятелите ми има какво да научим от този юни в прекрасния Аликанте  🙂 Прегръдки. ЕК!

снимки: Юлиан Георгиев

моите се различават 🙂