Ден за размисъл по Благовещение

Защо хората чакат Спасителя? Ей този въпрос ме събуди днес. В деня, който родните депутати са определили да е за размисъл, защото предхожда изборите. И който пък, по християнския календар, е Благовещение.
Вярващите разказват, че на този ден Дева Мария научила благата вест, че е заченала онзи, който ще спаси хората. И радостта им до днес заради това, че има на кого да се уповават, е голяма. Питали ли сте се някога защо лицето на Девата тогава е така самотно в тъгата си? Дали не е предчувствала – така, както само една майка го може – че същите, които синът й идва да спаси, ще го погубят?
А как биха изглеждали майките на всички кандидат-спасители на България, ако Бог им беше донесъл вестта, че ще заченат политик? Не е ясно. И какво ли значение има за личния ни живот… 

Всякакво! Ако сме позволили на политиците да го управляват.

Никакво! Ако го управляваме сами. Ако сме избрали да мислим не само в дните за размисъл. Ако се съмняваме в спасители и в колективно спасение. И вярваме само в дела, заради които животът ни може да има смисъл, различен от този да оцеляваш.

Дали през всичките тези години на „преход“ сме “познали” делата чрез тези, които са подредени из кандидат-депутатските листи? И ако обещанията им реално се бяха случили, дали днес хората нямаше да имат съвсем различни потребности от това да търсят спасител или сами да се спасяват?

…..

Ако продължа така, съботата ще мине. А денят е толкова хубав! Мога да сготвя нещо вкусно за семейството си. Да се разходим, откривайки нови цветове по дръвчетата! Да поговорим… например за това, което ни прави щастливи, или за това, което ни натъжава… за изборите, които правим всеки ден, и които са политиката на собственото ни ежедневие…

В която ако сме зациклили дотам да чакаме спасител и да се уповаваме на колективно спасение, значи изначално сме сбъркали нещо в личния си живот. А той изтича с всеки миг. Тази нощ ще се скъси и с цял час допълнително.

Все още имаме време. Да изберем това, което е важно за всеки от нас 🙂