Около 70% избирателна активност на изборите за Парламент прогнозират преподаватели по социология в Пловдив

На предстоящите парламентарни избори се очаква да гласуват 3,8 – 4 млн. души от общо 5,5 милиона, имащи право на глас. Това прогнозира представители на Катедра „Приложна и институционална социология“ към ПУ “Паисий Хилендарски” проф. Иван Чалъков, доц. Мира Радева, доц. Сийка Ковачева и докторант Зорница Чапкънова. Според тях, не е коректна статистиката, която се използва за 7 млн. души. Тази цифра, по думите им, се достига заради особената законова уредба, обявяваща за избиратели всички лица над 18 години, а не тези, които са се регистрирали писмено за участие в изборите, както е в повечето страни от Европа. За този нереален брой допринася и дублирането на имена в списъците в чужбина – понякога един човек е вписван в два списъка, което увеличава броя на гласоподователите и същевременно с това намалява броя на гласувалите, смятат от Катедрата. И още – в този смисъл вместо 70% реална избирателна активност, неправилно ще e, ако се отчетат около 54%. Иначе сега активността на избирателите те очакват да е по-ниска в сравнение с президентските избори. 
Тогава хората имаха два допълнителни стимула – референдума и предизвикателството на предишния министър-председател, коментира Мира Радева.

Според нея са погрешни и твърденията, че по-образованите не гласуват, и затова резултатите от изборите зависят основно от най-необразованите, в частност от ромите. При последните местни избори активността в ромските квартали на Пловдив е била с 20% по-ниска в сравнение с останали райони на града, подчерта доц. д-р Мира Радева.

Младите хора имат най-много претенции към държавата. Като критерии, на които тя трябва отговаря, за да ги задържи на територията си, изтъкват основно безработицата, корупцията и здравеопазването, обясни доц. д-р Сийка Ковачева, която работи върху изследване на младежките нагласи. В него 68 на сто от младите хора споделят, че искат да се занимават с предприемачество. Трудностите, които срещат при челния си сблъсък с бюрокартичната машина обаче, ги отказва лесно от избрания път. Като гласоподаватели младите са най-неактивни при избори, най-малко се доверяват на политици и институции, и не смятат, че изборите ще доведат до разрешаване на проблемите.

Младите хора са склонни да вземат спонтанни решения и да се включват в единични протестни акции, вместо да се ангажират с по-глобални инициативи. Те не вярват, че студентски и ученически съвети ще им помогнат в труден момент, затова предприемат самостоятелни действия, повечето от които водят до напускане на България, коментира доц. Ковачева

Липсата на възможност да се реализират според квалификацията си, защото нямат необходимите лични контакти, кара младите хора да напускат България, за да търсят нови възможности там, където има ясни критерии за всяка длъжност, обясниха проф. Чалъков и доц. Радева.