Старши учител по история и цивилизация с писмо до 5 институции за преразглеждане на наредба за разходите на пътуващите учители
Старши учител по история и цивилизация в СУ „Георги Брегов“ Пазарджик изпрати отворено писмо до президента, омбудсмана, министъра на образованието, Синдиката на българските учители и до кмета на Пазарджик заради наредба, която лишава пътуващи учители в населени места с до 5000 жители да получават обратно пътните си разходи. Според наредбата, всички, които преподават в Пазарджик, например, а живеят извън града, от януари тази година трябва да си плащат сами пътните. За Илия Михайлов, който живее в Пловдив, но от 17 години преподава в училището, в което сам е учил, това означава по 8 лева за билети в двете посоки дневно. “Ако приемем, че един месец има пълни 4 работни седмици, това прави 20 работни дни, които изразени в цената на билетите са 160 лв. Месечната ми заплата е 640 лв. Нямам други доходи. Не давам частни уроци и не притежавам земи или някакви други имоти, с които да подпомогна финансовото си състояние. Това може лесно да се провери. Разчитам единствено на заплатата си, която без разходите за билети остава 480 лв. месечно” – пише в писмото си Илия Михайлов. И след простата сметка пита:
“Как е възможно да разделяш хора, които извършват една и съща дейност, въз основа на това, че едните извършват тази дейност в „малки“, а другите – в „големи“ населени места? Нали управляващите многократно обявяваха, че образованието е „държавен приоритет“? Ние – пътуващите учители, работещи в „големи“ населени места, не сме ли част от този приоритет? Нима е вярно твърдението, ширещо се в публичното пространство, че това е всъщност начин за внасяне на разделение сред учителската гилдия с цел нейната по-лесна манипулация? Как така никой от учителските синдикати не реагира и не защити правата на всички пътуващи учители? Толкова много ли са парите, които държавата трябва да похарчи по това направление? Къде в тази наредба е скрита социалната справедливост?”
Наредба N 1 от 16.01.2017 г за условията и реда за възстановяване на транспортните разходи или на разходите за наем на педагогически специалисти в институциите в системата на предучилищното и училищното образование е издадена от Mинистъра на образованието и науката и е в сила от 01.01.2017 година. Обнародвана е в Държавен вестник от 27-ми януари.
Илия Михайлов подчертава, че не желае писмото му и повдигането на проблема да се политизира. Но че е сигурен в разпознаването му като личен и социален проблем на пътуващи учители в цяла България. Само в СУ „Георги Брегов“ Пазарджик, наредбата засяга освен него, още двама души, които пътуват от Пловдив, един – от Септември, 1-от Велинград и две учителки от пазарджишки села.
Михайлов споделя, че не може да си прости, че толкова много е искал да стане учител! “Защото аз станах такъв по собствено желание, а не защото нямаше какво друга да стана”. И още: “Обидно е, чувствам се ужасно. Защо трябва да става така?”
Надеждата му е писмото да заостри вниманието на институциите, от които зависи наредбата да бъде преразгледана. “Ние, българските учители, имаме честта, привилегията и отговорността да обучаваме и възпитаваме бъдещето на България – нейните деца. Тях трябва ли да делим на живеещи в „малки“ и в „големи“ населени места?”
Ще има ли отговор писмото, изпратено по електронна поща до институциите? Учителят по история чака. А вероятно и още много учители, като него. За които обрзованието е професия. Но и наистина – приоритет.
