Сбогом на Цветан Тодоров! И поклон до небето!

Четях ненаситно литературната му теория като студентка – не просто критика, не само културология, не твърде есеистика – и се възхищавах на езика, мисълта, на препратките, които прави, на взаимовръзките. Огромен ум! И още по-огромен хуманист! От тези, които светът скоро и с фенер да търси, няма да може да ги открие. А България… ох, тя не отсега, не отсега е правела и прави каквото може да ги загуби… Светъл път на Цветан Тодоров! И поклон до небето!

Днес той е починал във Франция, където живее и твори 54 години.

Напуска България през 1963 година, на 23, като стипендиант в Париж. Три години по-късно защитава докторска дисертация на тема „Литература и означаване“ под ръководството на Ролан Барт. Бил е ръководител на Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания. Почетен доктор на Софийския университет през 1988-ма. Носител на Наградата на Принца на Астурия за обществени науки за 2008 година.

Пише десетки книги на френски език, вплитайки в литературната си теория философия и антропология. У нас започва да се превежда едва след 1984 година.

Опитът, който оставя, е безценен!

снимка: Уикипедия